Трейлър на романа “Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

August 13, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Видео: Христо Димитров-Хиндо

 

Проектът „Перо от пеликан” приключи

October 1, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Това трябваше да напишем още преди три седмици, но все не успявахме, затрупани от всякакви задачи. А може би просто не ни се искаше да оповестим официално края на нещо толкова вълнуващо, в което ни въвлече една спонтанна хрумка…

Не мога, нито искам, да говоря от името и на двете ни какво беше този проект за нас. Твърде лично е преживяването му. За мен той беше пътешествие, в което отправната точка е ясна, също и посоката, но пътят и крайната дестинация се оказаха пълни с изненади.

По план книгата „Перо от пеликан” трябваше да се появи веднага след приключването на проекта. Проектът приключи, но книга още няма. Означава ли това, че той не е бил успешен? Точно обратното. Лично на мен като автор, благодарение на една непланирана среща (за повече информация вижте предния постинг „Кога ще излезе книгата „Перо от плекикан?”), това пътешествие ми помогна да развия още текста си и  да го задълбоча… нещо, което продължавам да правя.

Но въпреки че проектът тръгна от и се случваше около него, това, което той ми донесе далеч надскочи рамките му – радостта от всички талантливи текстове, които получихме в конкурса, възможността да интервюирам и да науча гледните точки по теми, които ме вълнуват, на толкова интересни и разнородни творци и професионалисти, вълнението да видя интерпретации на написаното от мен под формата на трейлър и кадри, реализацията на събитията в Бургас… и най-вече контакта с всички организации и личности, които ни подкрепиха.

За мен усещането за тези три месеца на протичането му е като возене на бързо влакче в лунапарк. Имаше много адреналин и положителни емоции… имаше и изтощение. Преди Бургас и по време на престоя ни там със Зори бяхме на предела на силите си. Работехме по проекта покрай натоварените си професионални ангажименти, късно вечер, нощем, рано сутрин, в полусън…, но някаква енергия ни помагаше да продължим, да го докараме до края… И когато обявихме победителите в конкурса и дойде ред да напишем новината, че проектът приключва, силите ни напуснаха. И започнахме да отлагаме тази новина от днес за утре и от утре за другата седмица…

Преди два дни бях гост в класа в ОУ „Братя Миладинови” в Бурас, от което имахме най-много участници в конкурса. Там връчих грамота на Петър Каменски за класирането му на второ място и на Венета Иванова за „Най-вдъхновяващ учител”. Занесох и перото, което даде името на текста ми. Всички деца се изредиха да го докоснат. Задаваха ми въпроси за писането и за книгата. Бяха отворени, любознателни, спонтанни. Тръгнах си оттам окрилена.

И може би това обобщава преживяването ми на проекта – влязох в него с едно перо… от пеликан. А излизам с криле.

И както често се случва, когато едно нещо приключва, то отваря път за друго. Това, което се роди от проекта ни, като негов продължител, освен, надявам се, един по-зрял и порастнал текст, е фондацията „Перо от пеликан”. В нея със Зори искаме да реализираме още много вълнуващи културни проекти, за които ще ви информираме своевременно.

И накрая – още веднъж голямо БЛАГОДАРЯ на всички, които бяхте с нас през тези месеци под една или друга форма! И до нови срещи!

Истински се надявам следващата новина тук да е за представянето на книгата.

 

Азриел Коен: Успехът основно е свързан с маркетинг

September 15, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Интервю на Ирина Папанчева с Азриел Коен

Азриел Коен е мултидисциплинарен артист и сертифициран практик по соматични преживявания. Изследовател на култури и конфликтни парадигми в различни части на планетата, чрез своите картини и фотографии той проследява вълнението и тревожността на глобалната ера, в която светове, които никога не са били в контакт, се срещат с все по-засилващи се скорост и интензитет.

Ти си установен художник и фотограф. Търсиш ли начини, чрез които да популяризираш творбите си или ги оставяш да следват съдбата си?

Търся начини да популяризирам творбите си, но също експериментирам с това докъде съдбата може да доведе нещата. Така например „Джаз в черно и бяло” е експериментална серия от мастилени рисунки, създадени по време на изпълнения на живо в един международен джаз клуб в Чианг Май, Тайланд. Бях фасциниран от възможността картините да бъдат водени не само от това какво виждам, но също какво усещам в тялото си и експериментът е да оставя същите усещания, които те карат да искаш да танцуваш, да повлияят начина, по който движа четката си. Популяризирах тази серия чрез качване на всяка нова рисунка във Фейсбук, като така позволявах на хората да проследят творческата ми еволюция. Но същевременно оставям нещата да следват собствената си съдба, тъй като аз публикувам изкуството си онлайн, много повече, за да направя творческият си процес прозрачен, отколкото за да продавам. Напълно съм се освободил от идеята да рисувам, за да продавам, както и да качвам творбите си във Фейсбук по същата причина. Това, което е интересно е, че този тип ангажиране доведе до редовни запитвания от хора, които искат да знаят дали могат да си купят картините ми.

Наскоро написа книга. Как планираш да я публикуваш?

В момента мисля по въпроса. Съавторът на книгата е известна писателка от Щатите. До скоро работихме с литературен агент от Ню Йорк и решихме, че предпочитаме да не следваме традиционния път на издателствата. Най-вероятно ще започнем онлайн кампания за набиране на средства, за да съберем достатъчно за самоиздаване и разпространение на книгата по поръчка чрез Амазон, както и в електронна версия.

Достатъчно ли е за един артист да бъде талантлив, за да стигне до публиката/читателите си или иска нещо повече?

Талантът определено не е достатъчен в никоя творческа област. Всичко, което човек трябва да направи, е да проучи как известните успешни творци са станали такива. Това е било или чрез техните собствени умения да се лансират или благодарение на някой, който е работил с тях. Познавам някои изключително талантливи творци, които никога не успяха, защото им липсват маркетингови умения и други, доста посредствени, които са забележително успешни. Мисля, че това се случва в много сфери, може би във всички.

Нужна ли е маркетингова стратегия в изкуството?

Не винаги, ако имаш предвид нещо, което се планира. Понякога едно нещо води до следващото и маркетингът се случва чрез серия от събития. Това може да се стане под формата на „откриване” на някого или на добър клиент, който води към следващия.

Смяташ ли, че има знак за равенство между успех и талант?

За съжаление не виждам в изкуството, музиката или танца това, че най-големият успех идва от най-блестящия талант. Обикновено има един необходим минимум талант, за да се квалифицира човек като професионалист, но отвъд това, изглежда, че успехът основно е свързан с маркетинг.

Имаш възможността да обитаваш съвсем различни светове – Израел, Канада, Тайланд, САЩ, Европа. Има ли разлика в начина, по който артистите популяризират работата си и в необходимостта да го правят?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос, тъй като не съм агент нито собственик на галерия. Мисля, че те биха имали много повече познание от мен по този въпрос.

Каква е нагласата ти към електронните книги? Мислиш ли, че те ще изместят книжните такива?

Електронните книги са много удобни. Убедиха ме да купя една миналата година и ми хареса. Но нищо не може да измести преживяването на хартиеното издание. Надявам се книгите да не изчезнат, но е трудно да се придвиди докъде ще доведе човечеството дигиталната ера. Всички читатели на този материал са израстнали с повече хартиени отколкото електронни книги. Как ще стоят нещата след 50 години? Трудно е да се каже.

Какво ще пожелаеш на „Перо от пеликан”?

Не съм сигурен, че разбирам въпроса. J

Жасмина Тачева: Авторът трябва да е „екипен играч“

September 14, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Интервю на Ирина Папанчева с Жасмина Тачева

 Кое е първото нещо, което привлича вниманието ти в една книга?

Честно казано, за мен разгръщането на нова книга е винаги придружено със симптоми, които лекарите навярно биха определили като пред-инфарктни: учестено сърцебиене, повишен адреналин, шум в ушите, замаяност и прочие… Но това е инфаркт, който, вярваме или не, е полезен и за сърцето, и за ума. Нека се замислим колко време прекарваме в пазвите на една книга – това е цял романс, един период от време в живота ни, белязан от написаното и нашия прочит, и винаги ми се иска да знам, че авторът, осъзнавайки това, е дал най-доброто от себе си, за да бъде срещата ми с него запомняща се. Не говоря за талант или старание, а по-скоро за искреност и отвореност, за да усетя, че всяка написана дума е истинска. Не реална, но искрена, скромна. Без фалш, поза, алчност за внимание. Така че може би това е първото, което забелязвам – гласа на автора – и си правя извод дали бих искала да го опозная, да продължа да го слушам и да го оставя да ме води из творбата си…

Достатъчно ли е за един писател днес да бъде талантлив, за да стигне до читателите си? Или е нужно още нещо?

Макар че от няколко години не съм спирала да пиша, съзнателно избирам да чакам да го споделя, поне докато не внеса малко „организираност“ в „спонтанността“. Затова ще заема страната на читател. На читател, който често си позволява да безпокои авторите, чиито книги прочита, за да сподели впечатленията си и да им зададе въпроси относно творбите им, или иначе казано – на сътрудник на Public Republic. И ще кажа следното:

Първата фаза „стигане“ е от книжарницата/интернет магазина до ръцете/очите на читателя. После е втората – от написаното до сърцето/ума на читателя. Тук вече е талантът на писане. Но вярвам, че не е важен само той. Представям си го като интервю за работа. Не че схващам литературата комерсиално, но имам предвид качествата на индивида – авторът според мен трябва да е „екипен играч“. В крайна сметка написването на книгата е само половината път – всеки читател неизменно я дописва чрез прочита си – следователно трябва да има оставено свободно място за него; безпрекословните абсолюти, безусловните истини са не само доста съмнителни от гледна точка на истинността и логиката, но и „неплодородни“ за читателя. Талант, но измит от самочувствие, ваксиниран срещу широки обобщения и дискриминация, подкрепен от искреност, роден в желание не за самоизява, а за споделяне на изстрадана лична истина, която ще бъде съизмерена с читателското чувство за истинност и ще бъде или приета, или отхвърлена.

Слагаш ли знак за равно между успех и талант?

Във времето, в което живеем, когато писателите присъстват дори виртуално на една и съща равнина с читателите си; когато буквално всеки би могъл да се свърже с тях и да опита да ги опознае, а и когато пресата, за добро или лошо, може да се добере до почти всяко тяхно жизнено кътче, по мое мнение рядко е достатъчен само талант, за да се гарантира успехът. Авторът трябва сам да търси път към читателите на чисто дистрибуционно ниво. Издателските къщи са по-важни от всякога, разбира се, но в многообразието на книжен материал, авторът много трудно може да си позволи да бъде анонимен като през Средновековието. Текстът не се пише сам и поради факторите, които изброих, ми се струва, че читателите все повече се интересуват от фигурата на писателя, от интересите му и ценностите му. Ако наситина е така, може би това ще помогне обществото отново да приеме изкуството и литературата в лицето на създателите им за свой морален водител?

Как се роди идеята за Public Republic Junior? Смяташ ли, че талантът трябва да бъде култивиран и развиван от най-ранна възраст?

 Идеята за рубриката на списанието, изцяло посветена на децата и младежите, доби форма в съзнанието на създателката и главна редакторка на Public Republic, Наталия Николаева, по мои изчисления след конкурса по случай петгодишнината на списанието миналия октомври „Писането е лудост“. В него дадохме специална награда за най-млад участник на Велемир Димитров – един безкрайно талантлив и обичащ литературата четвъртокласник, който беше покорил журито с чудесната амалгама от поезия и проза, която прати за конкурса. Помня колко ентусиазирана беше Наталия, когато ми съобщи за Вел – въодушевена не само от неговия личен успех, а и от осъзнаването, че сме намерили една категория читатели на списанието, която досега не сме подозирали, че може да се превърне и в писатели – децата и младежите. Тогава се заехме с концепцията на рубриката – искахме да предоставим интерактивно пространство на младите да изявяват талантите си (не само писане – замисълът е да обхванем всички подозирани и неподозирани изкуства), да комуникират и обменят опит и идеи не само помежду си, но и с по-големи ментори в лицето на редакторите на рубриката – все хора, професионалисти в своята област, но и с педагогически опит.

Брат ми е художник и винаги ми казва, че повечето му учители от най-ранна детска възраст му признавали, че според тях е престъпление вместо да оставиш едно 5-6-7-годишно дете да рисува каквото пожелае, да хванеш молива и да му казваш как се прави наистина. Песимист е, че талантът трябва да се сложи в такива рамки толкова рано и мисли, че това не е пагубно само за самия талант, а и за желанието на детето да го изявява – ами ако цялата тази дидактичност го накара да намрази рисуването? Не знам дали е напълно прав – а всички школи за изкуства около нас – обществото е така организирано, че ако искаш да имаш шанс да градиш кариера с пиано/пеене/танци/езда и каквото още се сетите, трябва от малък да започнеш да се готвиш. Какво се променя с възрастта? Много мисля по този въпрос и досега най-добрият отговор, който съм успяла да си дам, е паметта – на мускулите/тялото/ума – може би отслабва с годините и става по-трудно да накараш пръстите си да запомнят как правилно и бързо се дърпат струните на китарата. Не че е невъзможно, разбира се, може би просто изисква повече усилия? Но съм доволна, че тези размисли залегнаха в плановете ни, докато работихме над Public Republic Junior, и че с редакторската си работа като че ли възприехме позицията, че няма да ограничаваме желанията на младите ни участници, няма да им взимаме молива и да рисуваме вместо тях, а просто ще даваме съвет как това, което сами пожелаят да създадат, може да бъде направено даже още по-добре. Блаодарна съм, че рубриката се реализира така благополучно и че заедно с цялостното развитие на списанието допринесе усилията ни да бъдат забелязани и от журито на годишните награди „Христо Г. Данов“, където бяхме наградени в категорията за електронни медии тази година.

Свободна арена ли е PRJ или имате същите критерии към детските творби, както към тези на възрастните?

Рубриката е отворена към всички деца и младежи, пак повтарям, не само занимаващи се с писане, но и с всякакъв друг вид изкуство, ако пожелаят да разкажат за него и дори да го покажат – искаме да предоставим всички мултимедийни възможности за това.

„Критерий“ е качеството – както и при възрастните – имаме екип редактори, който гарантира качествеността на материалите, които получаваме. От досегашната ми практика мога смело да заявя, че много фактори, които при „възрастните“ (според Шуламит Файърстоун границата детство/зрялост е създадена изкуствено и неправилно; нужно ли е да ги делим чисто естетически; мнозина казват „да“, аз – „не знам“, затова критерият ми не е възрастов, а материален, т.е. „възрастен“ е този, който има задължението/способността да се издържа сам) допринасят за разваляне на качеството – изкуственост, празнословие, нелогичност, и т.н. – при децата отсъстват. Може би защото те творят заради самия акт на творене, а не за слава/печалба/внимание.

Тук искам да отбележа, че Public Republic Junior е посветена не само на младите, но и на работещите с тях – имаме множество публикации на видни изследователи на детската литература и изкуство, на работата с и възпитанието на деца и младежи.

Какво би посъветвала децата, които пишат и биха искали да имат публикация в PRJ?

 

Щях да се изпусна и да кажа «да бъдат себе си» и старият дядо Хегел щеше да ми се присмее. Той казва, че подобни твърдения не струват, защото кой може, както има един английски израз, «да си сложи пръста» на момент от живота си и да каже – ето, тук е истинското ми аз! Не, битието ни тече безспирно и ни изменя непрекъснато – постоянно се развиваме, в най-добрия случай към по-добро. Затова ще им кажа: създавайте и развивайте себе си всеки ден, а какъв по-добър начин за това от творенето? Пишете, пейте, спортувайте, правете уроците си интересни и елате при нас да разкажете за тях!

Защо прие поканата да се присъединиш към журито на „Перо от пеликан”?

Приех поканата с голямо удоволствие именно поради изложените си по-горе убеждения – искаше ми се да видя как се самосъздават младите чрез писането по една толкова интересна тема – какво ги вълнува, какви са желанията/мечтите/страховете им, как ги изразяват. От всички есета, които прочетох през изминалите няколко дни, искам да кажа, че това бе за мен пътешествие из свят, много по-чист и истински от този, в чийто локви на алчността, лъжата и жаждата за власт газим всеки ден. И не защото децата и младежите, с които се запознах чрез четенето на работите не знаят още и не са се сблъскали с тях. Ще останете изненадани, тъкмо както самата аз се изумих – но те всъщност са напълно наясно с настоящите проблеми на обществото и света като цяло и ни казват чрез написаното, че трябва да сме по-добри – към средата наоколо и към себе си.

Какво е отношението ти към електронните книги? Смяташ ли, че ще изместят книжното тяло?

Следвам в САЩ и с пълното съзнание, че често злоупотребявам, ще кажа, че досега не съм си купила нито един 200-и-повече-долара-струващ учебник за курсовете ми. Винаги търся онлайн версията (и си я плащам:). Благодарна съм, че има такава възможност, защото това наистина спестява купища финансови ресурси и камари дървесен материал. Изключително зле настроена съм към големите световни издателства на учебници (не говоря за българските – не мисля, че там положението е толкова трагично в това отношение), които в жаждата си за пари всяка година преиздават един и същи текст с леко променено страниране или подредба на съдържанието и го пускат на пазара като нов продукт. Слава Богу, че професорите ми са разбрани и позволяват стари издания. В този смисъл електронната книга, макар и да не можеш да си прегъваш ръбчетата на важните страници например, е добър заместител и не бих имала никакви угризения да замества книжното тяло.

Когато говорим за художествена литература, нещата се променят – обичам да държа книгата в ръце, пък и напоследък ми прави впечатление, че българските автори и издателствата им стават все по-креативни откъм художествено оформление – идват ми наум „Физика на тъгата“ на Георги Господинов и „Прах и драскотини“ на Александър Байтошев – съвсем друго е да видиш това „наживо“ и да го разгледаш от всички страни, а не само на плоския екран.

Не мисля, че книжното тяло скоро ще изчезне, не. По-скоро мисля, че заради забързания начин на живот, постоянното ни движение от дом в дом, град в град, държава в държава, се налага човек да е все по-мобилен и да пренася вещите си по-лесно. Когато се преместих в САЩ, успях да донеса по-малко от десет книги в куфара си и повече от хиляда на компютъра…

Какво би пожелала на „Перо от пеликан”?

Пожелавам на участниците да са научили нещо за себе си, разсъждавайки върху идеята за перото от пеликан; да са усетили това, което лично според мен символизира то – движението, постоянната промяна, в която все пак циркулира нещо неизменчиво – човешката доброта и усет към красивото. А на организаторите пожелавам да са научили нещо хем за себе си, хем за младите си приятели, които са писали за конкурса, за да продължават да създават подобни страхотни инициативи!

Мирела Караджова за “Перо от пеликан”

September 11, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

“Ако трябва с една дума да опиша емоцията, която ме завладя, опознавайки проекта “Перо от пеликан”, то това е “очарование”.  Това не просто е най-оригиналният начин за представяне на сюжет, и то все още неизлязал от печатницата, а и най-вълнуващият и пълноценен такъв. Да заразиш детската душа с идея не е трудно, но да накараш тази душа да изпита, усети, почувства и запомни емоцията от съ-преживяването на едно художествено произведение – това е вълшебство!
Детският живот в реалността доста често се разминава от розовия свят, описан в  детските книжки. Очарована съм от тази хрумка на проекта “Перо от пеликан” да запознае малчуганите с алтернативната реалност – тази на болката, страха, липсата… но по един пъстър, шарен, образователен и безопасен начин – дори с професионална намеса в лицето на психологически консултант. Завладя ме нестандартността на идеята – да съчетаеш четенето на история с това да възпитаваш непознати деца на “живот”. И то не просто на живот, а на начин на живот. Красив начин на красив живот, в какъвто той се превръща, с практикуването на йога и медитация.

“Перо от пеликан” е проект, който отваря сетивата. От пръв поглед детска история, а всъщност – историята на живота. Независимо от възрастта, сюжетът, случките те провокират на дълбоко замисляне. Именно в такова изпаднах и аз, получавайки поканата от Борислав, да съ-авторствам на концепцията на филмчето, което създадохме.

За мен беше важно да пресъздам напрежението от човешкия живот… напрежение, което може да присъства дори и в детството… напрежение, породено от външните фактори, (не)зависещи от детската душа…

А щастието да се потопя в снимковия материал на най-добрия в репортажната фотография в Бургас – Борислав Пенков, е неописуемо. Толкова много детски лица, емоции, състояния, фактори, дори съдби – и всичко това уловено в кадър! Тринадесет годишният Мартин е навсякъде около нас – и тъжният, и влюбеният! И неразбиращият, и неразбраният… Нека не го подминаваме с безразличие, а му подарим поне една усмивка…”

 

Мирела Караджова, художник

Повече за Мирела можете да научите от тук

 

Селекцията в конкурса „Перо от пеликан” приключи

September 10, 2012 by Перо от пеликан | 1 Comment

Късно снощи приключи окончателната селекция в конкурса „Перо от пеликан”.

Журито с председател Ирина Папанчева (писател, журналист и експерт по комуникации) и членове: Христо Димитров-Хиндо (оператор, сценарист и автор), Жюстин Томс (водещ експерт в областта на онлайн медиите, маркетинга и PR), Жасмина Тачева (Public Republic Junior) и Александра Владимирова (автор на skype романа „Станислав моя любов”) отличи следните участници:

1во място – Илиян Тонев Тодоров, 13 г., гр. Мездра

Награда: Две нощувки със закуски и вечери в хотел „Авлига Бийч”, Слънчев бряг, за семейство и посещение на Увеселителен парк Екшън Аквапарк

2ро място – Петър Аспарухов Каменски, 12 г., гр. Бургас

Награда: Участие в курс за стимулиране на творческите заложби, организиран от Център за психологическо консултиране „Де Анима”

3то място – Александър Петров Станков, 9, гр. София

Награда: Безплатен онлайн езиков курс по избор от 11 езика с продължителност 60 часа, предоставен от LingQ.

Наградата на читателите, комплект от книги, предоставени от Kafene.bg, се присъжда на Никол Ивова Демирева, 12 г., гр. Бургас, след онлайн гласуване, в което тя получи 350 гласа.

Поощрителната награда на Ирина Папанчева – ръчно изработен тефтер от Италия – ще получи Габриела Петева Петрова, 17 г., гр. Русе.

Грамотата за „Най-вдъхновяващ учител” отива при Венета Иванова, учител по БЕЛ в ОУ ”Братя Миладинови”, гр. Бургас, за която гласуваха 9 от участниците в конкурса.

Общо 11 учители бяха номинирани.

„Това беше изключително труден избор. В течение на седмица с колегите ми от журито четохме и препрочитохме творбите. Във всяка откривахме нещо уникално и грабващо. Впечатлени сме от таланта и оригиналното мислене на участниците ни. От името на журито поздравявам победителите в конкурса! Поздравявам и всички останали участници – продължавайте да творите и да развивате дарбата си! За нас всички сте победители. Със Зорница имаме желание да споделим всички творби, които получихме не само чрез онлайн публикуването, което вече осъществихме, и се надяваме през идните месеци да ви зарадваме с новина в тази посока”, каза Ирина Папанчева.

66 творби на деца и младежи на възраст от 9 до 18 г. бяха получени в конкурса за есе или кратък разказ на тема „Перо от пеликан”. В конкурса са представени 24 населени места, като най-силно са застъпени Бургас с 14 творби, Поморие – с 11 и София – с 8.

 

Вестник „Труд” публикува отличените творби

September 9, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Националният ежедневник „Труд” изяви желание да публикува творбите на наградените участници в конкурса „Перо от пеликан”.

Творбите ще бъдат включени в рубриката “Млада муза” на вестника заедно с кратки профили на децата.

Вече седмица журито на конкурса в състав: председател – Ирина Папанчева и членове – Христо Димитров-Хиндо, Жюстин Томс, Александра Владимирова и Жасмина Тачева чете 66-те текста, получени в конкурса, и се опитва да стигне до решение.

„Изборът е много, много труден”, сподели Ирина Папанчева, „За мен всички творби заслужават награди. Щастлива съм да видя, че има толкова талантливи деца, но това прави задачата ни още по-тежка”.

Имената на победителите в конкурса „Перо от пеликан” ще бъдат публикувани в блога на проекта в понеделник, 10 септември.

Жюстин Томс: Успехът има различно значение за всекиго

September 9, 2012 by Перо от пеликан | 1 Comment

Интервю на Ирина Папанчева с Жюстин Томс

Казвам се Жюстин Томс и това не е псевдоним, а истинското ми име. Българка от арменски произход, ако се чудите защо се казвам така. Занимавам се с онлайн медии и онлайн маркетинг от края на 90-те. Преподавам, пиша статии и книги по темата. Децата, децата и компютрите, Интернет и уеб като цяло, развитието на уеб в бг, зелено – това са моите теми. Иначе обичам кафе, с приятели, на открито и игрите с децата си. :) :)

Кое е първото нещо, което привлича вниманието ти в една книга?

Естествено някак първо ме грабва корицата, след това името на автора и на самата книга. Но това, което остава е съдържанието – ако е добро – книгата остава в сърцето ми завинаги.

Държа на красиви книги, стилни и комуникиращи добре текста корици, перфектно оформление – всичко това с и от уважение към книгата.

Достатъчно ли е за един писател днес да бъде талантлив, за да стигне до читателите си? Или е нужно още нещо?

Щастливи сме днес, че имаме Интернет. И да, човек с талант има шанс да достигне до читателите си.

Слагаш ли знак за равно между успех и талант?

За съжаление – не. Свидетели сме на много считани за успели хора, които вероятно имат талант, но други качества доминират. Има и много талантливи хора, които поради различни обстоятелства не успяват да изплуват и добият популярност. Може би и не е нужно. Успехът има различно значение за всекиго и това е много ценно. Следва да го уважаваме.

При всички случаи мисля, че ако човек има импулси да твори, трябва да развива таланта си. А ако иска да успее – ще намери и начини да го направи.

Как се роди идеята за Kafene.bg?

Когато започвахме работа по сайта Kafene.bg през 2007-ма сякаш нямаше място, което да събира всички изкуства на едно място и случващото се в България в културен аспект. Така се роди идеята за Kafene.bg — място, което събира приятелите на изкуството.

Смяташ ли, че талантът трябва да бъде култивиран и развиван от най-ранна възраст? Как Kafene.bg прави това?

Да, смятам. Децата са чудо. Те се раждат с много и разнопосочни таланти. Една от важните задачи на родителите е да подкрепят това, да не пречат, а помогнат на детето да намери своите силни страни и да ги развие. Това – отвъд личните амбиции, предразсъдъци и изцяло в полза на самото дете. Трябва да успяваме да съхраним уникалността на всяко дете.

Какво би посъветвала децата, които пишат и биха искали да имат публикация в Kafene.bg?

Да изпратят по мейл свои творби на info@kafene.bg.

Какво послание искаш да изпатиш с наградата, която Kafene.bg  предоставя за един от участниицте в конкурса?

Искам да насърча писането — изисква се освен талант и много труд. А България има нужда и от талантливи и от работливи хора! Нека дори и тези, които не са спечелили да не спират да пишат и да се развиват! И да участват в следващите конкурси!

Защо прие поканата да се присъединиш към журито на „Перо от пеликан”?

Защото обичам да чета детски творби, да се докосвам до таланта на младите, до тяхната искреност, изобретателност и находчивост. Всеки добър конкурс насърчава развитието и това също ми харесва. А и съм в изключително приятна компания, не на последно място.

Какво е отношението ти към електронните книги? Смяташ ли, че ще изместят книжното тяло?

Мисля, че това още дълго няма да се случи. Аз също чета електронни книги. Има много предимства да се чете в дигитален формат. Но книгата, допирът и мирисът на хартия си остават незаменими!

Какво би пожелала на „Перо от пеликан”?

Да намери своите читатели, да им достави удоволствие и дълго да е неизменна част от детските библиотеки и полици с книги, към които се посяга често. И да усмихне много деца!

 

Повече за Жюстин Томс можете да откриета на: http://justinetoms.com/

 

Kafene.bg предоставя Наградата на читателите

September 8, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Интернет сайтът за изкуство, култура и свободно време Kafene.bg ще предостави Наградата на читателите в конкурса “Перо от пеликан”.

Наградата ще се състои от три книги, съобразени с възрастта на спечелилия участник.

Жюстин Томс, която стои зад Kafene.bg, е също член на журито на конкурса.

Конкурсът „Перо от пеликан” приключи на 31 август. Повече за него можете да прочетете  тук.

Сънят на едно момче…

September 8, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

В началото на май, 2012 г. проектът „Перо от пеликан” е само идея. Имаме среща с Борислав Пенков, към когото ни насочва Румяна Емануилиду, главен редактор на в. „Черноморски фар”.

„Какво? Снимки по книга? С 12-годишен герой? Без да снимам лица? Трудно е… Усещанията на героя в книгата и места в Бургас? Кои места? Ама той е момче, едно момче има друг поглед… момче… Различно е… Пратете ми текста, искам да го прочета. Ако ми хареса, ще го направя.”

Седмица по-късно Борислав потвърди участието си в проекта. Но с една уговорка:

„По моя начин!” „И кой е той?” „Ще се върна към моите 12 години… Страховете, болката, радостта и съмненията на Мартин, пречупени през моите спомени…Без пейзажи и места, ако искате такива, имате си фотоапарати, снимайте… J.”

С фотообектива си Борислав потърси своя Мартин – в репортерското си ежедневие, насред изложби, фестивали, премиерско посещение, атентат… И създаде… съня на едно момче.

Благодарим ти, Борка!

Фотографии и творческа концепция: Борислав Пенков

Съ-автор в творческата концепция и монтаж: Мирела Караджова

“Двойка по литература”

September 7, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

“Перо от пеликан”-чернова, Ирина Папанчева

Видео: Христо Димитров – Хиндо

  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube