“Перо от пеликан” от Боряна Дживджанова, 15 години

| 0 comments

Перо от пеликан

Двама влюбени намират перо от пеликан и то става символ на любовта им. Пеликан подарява „част” от себе си на някого за да напише неизвестният творбата на живота си. Откриваш вълшебно пеликаново перце, което сбъдва желания. Защо едно перо  може да бъде толкова важно за  хората?

Вечер е. Около десет и половина. Разхождам се с компанията по центъра. Говорим си, смеем се… случайно поглеждам надолу и… Да, виждам перо! Дали перото е  на пеликан, на сова или чайка, значение няма, перото си е перо без значение чие е било преди да се отдели от своя притежател, и от една проста съставна част на облеклото му да се превърне в едно самостоятелно перо. Едно дълго изречение, в което може  да има, а може и да няма смисъл. Както е и с всичко в живота ни… Та, да се върнем на перото. Какво направих аз след като го видях? Каквото и всеки друг видял перо на пътя си, предполагам. Подминах го. А дали изобщо някой от приятелите ми го забеляза? И дори да е? Какво?

Никой видимо не обърна внимание на това, самотно перце. А и защо да го правим, то с нищо не ни впечетли. Но когато човек  седне да пише, може да превърне едно такова никакво перце в магически предмет или дори в живо създание с мисли и чувства. А дали, когато пишем нещо и си мислим, че то е измислица и не съществува всъщност не надникваме в същността на нещата? Дали когато пишем не създаваме паралелна Вселена, в която нашите герои наистина са живи? Нямам предвид да караме други хора да си мислят така, а наистина да създаваме реално пространство извън нашият „хоризонт” на сетивата. Дали и ние не сме просто герои на някакъв разказ, роман или дори стихотворение?

По този въпрос мога само да кажа:” Дано краят е хубав”. По поринцип под „хубав край” имаме предвид краят да е щастлив за добрите. Ами ако ние сме лошите в играта? …Гледната точка се променя…

Честно казано, нямах никакво намерение да пиша нещо подобно на това, което току що излезе изпод клавиатурата на компютъра. Макар това с гледната точка да ми стана интересно. Често в главата ми се върти въпросът: Кое е смислено и кое безсмислено? Смисълът в това да работиш по цял ден за да изкарваш прехраната си ли е? Защото май да, както гледам. Но на мен ми изглежда безсмислено животът ти да зависи от някакви хартийки с числа. Странно е… Ето, пак се отплеснах от темата. А дали? До къде ме доведе някакво си перо, което дори не е на пеликан. А доведе ли ме всъщност до някъде или просто в момента там, някъде из пространството създавам една твърде объркана Вселена подобна на тази в главата ми?

В живота си подминаваме толкова неща… Но какво значение има всъщност? Ако се спрем на някое от тях, нали ще подминем друго. Объркана работа е това. Започваш да пишеш за едно перо, а всъщност си правиш сам психологически анализ. Ако приемем това за нещо значително, макар че по-скоро не е такова. То тогава излиза, че нещо незначително,а може пък и да е, като едно перо, което дори не си взел, не си превърнал в символ на любовта си и не си му дал никакви магически сили, може да доведе до нещо, което има смисъл…

А дали смисълът не е в това, всеки да търси кое е смислено за него? Въпреки, че ако това е смисълът, то не е вложен голям смисъл в самата идея.

                                                                                  Боряна Дживджанова, 15 години

Tags: , ,

Leave a Reply

Required fields are marked *.

*


  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube