“Перо от пеликан” от Мария Цандева, 12 години, гр. Бургас

| 0 comments

Перо от пеликан

В началото на една голяма гора живеел беден мъж с жена си и детето си. Цялото семейство се изхранвало само с работата на бащата като дървар. Неговият син се казвал Валентин и много обичал да ходи на разходки в гората заедно с баща си. Всеки път там му се случвало нещо интересно.

Веднъж, докато се разхождал в гората, нещо привлякло вниманието на Валентин.Той се отдаличл по-навътре. Видял една пътека и понеже обичал приключенията, тръгнал по нея. Вървял, вървал и стигнал до едно поле. Нещото в далечината продължавало да блещука. Сърцето на момчето, необяснимо за него, затуптяло от вълнение. Прекосило полето. Насреща му се изпречила дълга и широка река. От нея се излъчвала светлината, която сега го заслепила.То седнало  и започнало да се любува на красивата гледка, която се появила пред очите му.

След дългите часове прекарани в усамотени,  момчето решило да се прибере. Точно, когато се обърнало да си ходи, на земята зад него , тупнал едни пеликан. Валентин го взел на ръце и се отправил към дома тичайки. През целия път птицата дори на помръднала. Завалял дъжд. Безстрашното момче си свалило якето и го увило около нещастното животно. С много премеждия се прибрали благополучно. Запъхтян, след като успокоил родителите си и след като изтърпял нравоучителната им беседа, че не бива да се отдалечава от дома си, Валентин отишъл в стаята си. Извадил аптечката и започнал се грижи за птицата тайно от родителите си.

Изминали месеци. С всеки ден пеликанът се възстановявал, а заедно с него приятелят му Валентин растял. За известен период момчето не излизало от стаята си, за да може да прекарва повече време с новия си приятел. Всичко вървяло добре, дори родителите му не се усъмнявали, какво прави толкова време сам в стаята си (те мислели, че той учи), докато пеликанът не започнал да се опитва да лети. Причинил  много щети, семейството на Вальо разбало за неканения гост, но шокът им бил по-голям, когато разбрали, че не могат да платят поразиите му. Майката и бащата решили да пуснат пеликана на свобода още на следващия ден.

Стъмнило се. За Валентин това била най-дългата нощ в живота му. На сутринта трябвало да пусне своя приятел сам сред дивата природа.

Настъпило утрото. Вальо не изчакал родители му да се събудят. Взел под ръка пеликана и тръгнал през гората. Минал отново по пътеката, прекосил полето, а най-накрая стигнал до реката. Стоял и гледал реката и синкавото небе. Чували се само птичи песни и шума на водата.Очите на детето се напълнили със сълзи. Прегърнал силно птицата и внимателно я оставил на меката трева. Пеликанът се огледал. Чул звуците, издаване от неговите другари и зачакал. Скоро небето се изпълнил с пеликани, преминаващи по своя път. Приятелят на момчето обаче стоял – накланял се ту към него, ту поглеждал нагоре към близките си. Валентин взел в ръцете си птицата и я хвърлил във въздуха. Тя отлетяла, в посления миг погледнала надолу и на Вальо му се сторило, че дори му маха за сбогом. Валентин останал замислен с тихия ромон от  реката…., но … нещо паднало от небето – погледнал – имал си подарък – перо от приятеля му. Стиснал го здраво и го прибрал близо до сърцето си – защото истинските приятели, дори да са далеч от теб, винаги са близо до сърцето ти.

 

Мария Цандева
Години: 12
Град: Бургас

Учител по БЕЛ: Венета Иванова, ОУ “Братя Миладинови”

Tags: , ,

Leave a Reply

Required fields are marked *.

*


  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube