“Перо от пеликан” от Никол Демирева, 12 години, гр. Бургас

Перо от пеликан

Прохладна пролет пристигна тази година в нашия край. В един от нейните слънчеви дни се разхождах по брега на кристално чистото близко езеро. Очите ми търсеха и най-малките повеи на събуждащата се природа.

Изведнъж съзрях, в едно закътано в тръстиките заливче, ято от прекрасни бели пеликани. Лицето ми се озари от красивата гледка. Птиците леко шумоляха с крилете си, гмуркаха големите си клюнове във водата, разминаваха се внимателно помежду си, плуваха ту в една, ту в  друга посока. Останах дълго унесена  с мисълта за тяхната организация и начин на живот.

Като че, мисълта ми предизвика чудо. Подухна тих ветрец. Водата в езерото заплиска в брега. Образуваха се малки вълнички. Една от тях  ми донесе снежнобяло перо. Това бе перо от пеликаните, които наблюдавах с голям интерес. Взех го и разбрах,че природата ми пращаше дар. Тя ми нашепваше за своите красоти, които гледах пред себе си, за неизследваните и тайни, за чудните птици,  за хората, които са част от нея.

Спомних си, че някъде бях чела за задружния риболов и за правилното разпределение на улова между членовете на ятото. Вятърът духаше и нежно галеше косите ми. Той бе променил пътя на пасаж риби, които попаднаха близо до пеликаните и чудото стана. Видях как птиците се събраха в кръг около рибите, за да препречат отплуването им. Двата най-големи пеликана се отправиха към средата и започнаха бързо да пълнят човките си с много риба. След като уловът приключи, те излязоха на сушата и оставиха рибата на тревата. Останалите пеликани един по един излизаха напред и взимаха по една риба. Когато рибата свърши, птиците плавно се плъзнаха по водата и се върнаха в езерото.

А аз виждах в бъдещето в един слънчев град, как хората ще създадат една такава общност като тази на приказните бели птици. Ако можем да ги разберем,те биха ни дали добър урок за това как семейството и приятелите трябва да сме единни и да се подкрепяме. А родителите на малките деца да са грижовни и готови на всичко за оцеляването им, така както майката пеликан е готова, дори с късове месо от тялото си, да храни своите пеликанчета и до последния  си дъх от своя живот да вижда макар и за последно, че рожбите и са добре.

Магическото перо от пеликана ми даде сили и с негова помощ написах тези редове. Нека те бъдат призив към децата, когато пораснат да създадат живот пълен с весели игри, разбирателство и спокойствие за техните деца. Да има мир, чиста природа, щастливи деца и разумни възрастни хора. Аз вярвам,че всички ние тайно в сърцата си желаем това.

Перото от пеликана запазих и отнесох у дома, за да ми напомня за тези прелестни птици и колко хубаво би било по цялата земя да цари пълно взаимодействие и хармония сред живите същества в природата.

Никол Ивова Демирева

години 12

град: Бургас

Tags: Есета от конкурса, Конкурс, Никол Демирева, ПЕРО от ПЕЛИКАН