Прохладна пролет пристигна тази година в нашия край. В един от нейните слънчеви дни се разхождах по брега на кристално чистото близко езеро. Очите ми търсеха и най-малките повеи на събуждащата се природа.
Изведнъж съзрях, в едно закътано в тръстиките заливче, ято от прекрасни бели пеликани. Лицето ми се озари от красивата гледка. Птиците леко шумоляха с крилете си, гмуркаха големите си клюнове във водата, разминаваха се внимателно помежду си, плуваха ту в една, ту в друга посока. Останах дълго унесена с мисълта за тяхната организация и начин на живот.
Като че, мисълта ми предизвика чудо. Подухна тих ветрец. Водата в езерото заплиска в брега. Образуваха се малки вълнички. Една от тях ми донесе снежнобяло перо. Това бе перо от пеликаните, които наблюдавах с голям интерес. Взех го и разбрах,че природата ми пращаше дар. Тя ми нашепваше за своите красоти, които гледах пред себе си, за неизследваните и тайни, за чудните птици, за хората, които са част от нея.
Спомних си, че някъде бях чела за задружния риболов и за правилното разпределение на улова между членовете на ятото. Вятърът духаше и нежно галеше косите ми. Той бе променил пътя на пасаж риби, които попаднаха близо до пеликаните и чудото стана. Видях как птиците се събраха в кръг около рибите, за да препречат отплуването им. Двата най-големи пеликана се отправиха към средата и започнаха бързо да пълнят човките си с много риба. След като уловът приключи, те излязоха на сушата и оставиха рибата на тревата. Останалите пеликани един по един излизаха напред и взимаха по една риба. Когато рибата свърши, птиците плавно се плъзнаха по водата и се върнаха в езерото.
А аз виждах в бъдещето в един слънчев град, как хората ще създадат една такава общност като тази на приказните бели птици. Ако можем да ги разберем,те биха ни дали добър урок за това как семейството и приятелите трябва да сме единни и да се подкрепяме. А родителите на малките деца да са грижовни и готови на всичко за оцеляването им, така както майката пеликан е готова, дори с късове месо от тялото си, да храни своите пеликанчета и до последния си дъх от своя живот да вижда макар и за последно, че рожбите и са добре.
Магическото перо от пеликана ми даде сили и с негова помощ написах тези редове. Нека те бъдат призив към децата, когато пораснат да създадат живот пълен с весели игри, разбирателство и спокойствие за техните деца. Да има мир, чиста природа, щастливи деца и разумни възрастни хора. Аз вярвам,че всички ние тайно в сърцата си желаем това.
Перото от пеликана запазих и отнесох у дома, за да ми напомня за тези прелестни птици и колко хубаво би било по цялата земя да цари пълно взаимодействие и хармония сред живите същества в природата.
Никол Ивова Демирева
години 12
град: Бургас
Tags: Есета от конкурса, Конкурс, Никол Демирева, ПЕРО от ПЕЛИКАН
September 1, 2012 at 9:33 pm
Поздрави! Много ми хареса написаното от теб! Емоционално и естествено и затова много силно!
Желая ти да имаш силите в живота да постигнеш това, което си пожелаваш в края!
Успех и продължавай да пишеш!
Ако имаш време, потърси книгата “В човешки дрехи”! Дано ти хареса!
September 5, 2012 at 4:41 pm
za da se sbadnat jelaniqta na Никол тр много хора да и помогнат !
September 2, 2012 at 9:41 am
Поздравления, Никол! Много ми хареса!
Пожелавам ти да продължаваш все така!
September 3, 2012 at 8:12 pm
Прочетох с интерес тази омайна приказка за белите птици..:) Каква мъдрост, завладяващ стил и образ на детайла! Поздравления, нека спечели!
September 3, 2012 at 9:39 pm
Bravo Nikol !!! Uspeh i produljavai da pishesh
!!!
September 5, 2012 at 11:42 pm
Много ми хареса есето на Никол. Надявам се да спечели конкурса, засхтото го заслужава наистина!
September 6, 2012 at 6:46 pm
Есето е чудесно. Много дълбоки чувства за таково малко дете. Пожелавам успех на Никол!