“Перо от пеликан” от Ралица Желева, 14 години, гр. Стара Загора

| 0 comments

Перо от пеликан

Аз съм Милена Янкова. Живея и работя в Бургас. Обичам работата си, децата си, съпруга си и се гордея с всичко, което съм постигнала. Разбира се в живота ми не винаги ми е било лесно и това е причината да съм доволна от постигнатото- защото съм се борила за него. Вече съм на 46 и съм преживяла много, научила съм много. Някои от събитията в живота ми са оставили болезнени спомени.  Други са ме вдъхновявали и са ми помагали да не се предам, а да постигна целите си. Сега ще ви разкажа една история от ученическите ми години.

Бяхме в седми клас и за мен, тоест за всички мои връстници, беше важна година. На всички ни предстоеше кандидатстване в гимназия. Някои четяха повече, други–  по-малко, но всеки се стараеше да запомни колкото се може повече информация. Ние, момичетата вземахме участие във всички упражнения и задачи. Момчетата не бяха толкова активни, но те учеха за себе си, а не за да покажат наученото пред учителите.

Най-добър по Математика беше нашия съученик Мартин. Той с лекота решаваше и най-трудните задачи. Учителят по математика го обичаше и за него беше истинско удоволствие да работи с Мартин. Преподавателят ни винаги изпращаше своя любимец на състезания по математика.

Един понеделник, сутринта, имахме час по Литература. Учителката започна да изпитва. Едно от нещата, които трябваше да й представим беше домашната от миналата седмица. Мария трябваше да бъде изпитана. Тя се справи чудесно и получи висока оценка. Преподавателката по Литература вече беше в добро настроение. Дойде редът на Мартин, но той бе силен ученик по Математика, а Литературата му куцаше. Не умееше да се справя с упражненията и текстовете, които ни задаваха за домашна работа. Той се изправи, но мълчеше. Учителката му се усмихна и го попита какво е подготвил. Мартин бавно започна да обяснява как се е явил на състезание през почивните дни и че не е имал време да свърши зададена работа. Това оправдание не беше прието.

–  Домашната работа е от миналата седмица и оправданието ти е напълно излишно! Знаеш много добре в какво положение се намираш. Оценките ти не са никак високи и аз ти давам шанс да ги поправиш! Ако ти нямаш желание, в такъв случай, аз също ще се откажа да ти помагам и съм готова веднага да оформя оценката ти за края на срока! Седни си! – с това “изпитването” на Мартин приключи. Скоро звънецът би и класа радостно излезе навън. Аз си събирах нещата, когато видях математикът на класа да се приближава към учителката. Той предложи да напише някакъв текст, есе или разказ за определена птица. Получи нейното съгласие, усмихна се и излезе от стаята.

Скоро Мартин започна да подготвя своето научно изследване. По погледа му личеше, че е горд. Ние, всички негови съученици се чудехме защо по лицето му беше изписано такова удовлетворение. „Не е кой знае какво” мислехме си ние. „ Просто отиваш в библиотеката и преписваш нещо за онази птичка.” Само че не се оказа точно така. На нашия математик се беше случило нещо необикновено. Той бе намерил един нов приятел. Историята на тяхното запознанство си заслужава да бъде разказана и дано да вдъхнови всеки, който я прочете. Затова ще ви я разкажа и на вас. Между другото, сигурно ще се почудите от къде аз знам за тази невероятна история?! Ами да, Мартин стана герой и още на следващата сутрин във вестника имаше цяла статия за него и за пернатия му приятел.

Веднъж, както обикновено, Мартин отишъл до сребристото езерце, за да завърши своето проучване по Литература, благодарение на което щял да направи разказ за дивите патици.

Веднъж, както ги наблюдавал,  чул изстрели наблизо в тръстиката.

– Това е резерват! – извикал Мартин – Нямате право да стреляте тук! – изтичал до мястото, откъдето се чула стрелбата и станал свидетел на гледка, която би могла да накара всекиго да изтръпне. Там, в тръстиката, лежали два пеликана, но виновникът бил избягал. Занесъл в дома си пострадалите птици и двамата с майката на Мартин се погрижили да заведат пеликаните в болницата за диви животни. Това, което се случило в болницата наистина променило живота на Мартин.

Едно оцветено с кръв перо пада на земята в болницата за диви животни.
Мартин го взема и вдъхновен, с него, написва действителен разказ за едно семейство пеликани, които са простреляни от бракониери. Мъжкият бива спасен, но женският не оцелява.

Публикуваха статия във вестника за младия спасител и неговия приятел както и сърцераздирателния разказ на Мартин, в който се разказва за злощастната съдба на двата пеликана. Накрая на разказа има поука: „Добре помислете преди да стреляте по някоя невинна птица! Помислете за щастливото семейство, което ще развалите само заради собственото си удоволствие и печалба. Замислете се за малките, които няма да имат дори възможността да продължат вида си, за възрастните птици, които няма да отгледат поколение. Така ние пречим на планетата и не искам да съм лош пророк, но един ден Земята ще започне да ни връща всички лоши неща, които се й причинили. Пазете!“ С този разказ Мартин получи отличен по Литература и стана героят на града. И днес той се грижи за диви птици и пише прекрасни разкази за срещите си с тях.

Радвам се, че споделих тази история и с вас, защото смъртта на един пеликан и изцелението на друг, могат да ни накарат сериозно да се замислим какво правим СРЕЩУ планетата, на която живеем.

 

Ралица Желева

години: 14

град: Стара Загора

Tags: , , ,

Leave a Reply

Required fields are marked *.

*


  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube