“Зов на пеликан” от Християн Трифонов, 12 години, гр. Варна

Зов на пеликан

Перцето, леко като снежинка се завъртя пред погледа ми и незнайно как кацна върху носа ми – леко пухче, галещо ме като пролетен  слънчев лъч. Духнах с устни към него, за да го прогоня нежно, но не то не искаше да си отиде. Тогава внимателно го взех в ръката си – перо от Пеликан!  Вгледах се в нежната му  бляскавост и забелязах малко сиво-черно петънце. Не му отиваше и поисках да го махна, но то беше много упорито! Пуснах струя вода в банята и се опитах да го измия, но петното си стоеше все така като някаква черна дупка в копринено небе. Изтърсих го и капчиците вода се рапиляха по ваната. Една, обаче, остана да виси от измокреното перце. Упорита капчица,която много приличаше на сълза. Вгледах се и от тази сълза незнайно как в погледа ми се изля изведнъж невероятна картина!

В началото си помислих, че е пустиня, но скоро открих, че е просторен бряг, който се къпе в огледалната повърхност на океана. Докато се взирах в тази картина, водата започна, отначало леко, след това все по-силно и по-силно да се раздвижва, докато накрая се появиха големи вълни, които яростно се хвърляха върху брега. Всяка от тях  носеше в обятията си големи бели и сиви петна, които изхвърляше върху пясъка. Вгледах се и дъхът ми спря – океанът изхвърляше стотици мъртви делфини и пеликани. Един след друг труповете намираха своето място върху ивицата земя, докато накрая не остана дори  малко свободно късче от нея и тя заприлича на една огромна човешка вина! Толкова огромна, че не знаех как въобще земята можеше да я побере!

Капчицата от  перцето пред мен се премести в окото ми и картината изведнъж изчезна. Погалих перото и видях, че тъмното петно по него си беше още там, но аз вече не исках да го изтрия.

Седнах до бюрото си, взех лист, потопих перото от Пеликан в туша си и написах тази история. Тя не е вълшебна, не предизвиква усмивки и добро настроение, но  е родена от една мечта за доброта, обич и отговорност. И ако докато я четете една малка капчица се появи и във вашите очи, знайте, че това е зовът на Пеликана!

Християн Димитров Трифонов

години: 12

град: Варна

Tags: Есета от конкурса, Конкурс, ПЕРО от ПЕЛИКАН, Християн Трифонов