Перцето, леко като снежинка се завъртя пред погледа ми и незнайно как кацна върху носа ми – леко пухче, галещо ме като пролетен слънчев лъч. Духнах с устни към него, за да го прогоня нежно, но не то не искаше да си отиде. Тогава внимателно го взех в ръката си – перо от Пеликан! Вгледах се в нежната му бляскавост и забелязах малко сиво-черно петънце. Не му отиваше и поисках да го махна, но то беше много упорито! Пуснах струя вода в банята и се опитах да го измия, но петното си стоеше все така като някаква черна дупка в копринено небе. Изтърсих го и капчиците вода се рапиляха по ваната. Една, обаче, остана да виси от измокреното перце. Упорита капчица,която много приличаше на сълза. Вгледах се и от тази сълза незнайно как в погледа ми се изля изведнъж невероятна картина!
В началото си помислих, че е пустиня, но скоро открих, че е просторен бряг, който се къпе в огледалната повърхност на океана. Докато се взирах в тази картина, водата започна, отначало леко, след това все по-силно и по-силно да се раздвижва, докато накрая се появиха големи вълни, които яростно се хвърляха върху брега. Всяка от тях носеше в обятията си големи бели и сиви петна, които изхвърляше върху пясъка. Вгледах се и дъхът ми спря – океанът изхвърляше стотици мъртви делфини и пеликани. Един след друг труповете намираха своето място върху ивицата земя, докато накрая не остана дори малко свободно късче от нея и тя заприлича на една огромна човешка вина! Толкова огромна, че не знаех как въобще земята можеше да я побере!
Капчицата от перцето пред мен се премести в окото ми и картината изведнъж изчезна. Погалих перото и видях, че тъмното петно по него си беше още там, но аз вече не исках да го изтрия.
Седнах до бюрото си, взех лист, потопих перото от Пеликан в туша си и написах тази история. Тя не е вълшебна, не предизвиква усмивки и добро настроение, но е родена от една мечта за доброта, обич и отговорност. И ако докато я четете една малка капчица се появи и във вашите очи, знайте, че това е зовът на Пеликана!
Християн Димитров Трифонов
години: 12
град: Варна
Tags: Есета от конкурса, Конкурс, ПЕРО от ПЕЛИКАН, Християн Трифонов
September 1, 2012 at 6:56 am
Моята сълза се появи-благодаря ти!
September 1, 2012 at 10:26 am
Браво,Хриси! Не за първи път ме трогваш с твоите произведения.Благодаря ти, желая ти още много нови успехи и догодина – отново Лауреат!
September 1, 2012 at 6:08 pm
Браво,Природозащитнико!Все така продължавай!
September 2, 2012 at 6:41 am
И аз прочетох есето ти-хареса ми! Дори си спомних колко много изживяваше събитието.Радвам се,че си намерил отдушник на чувствата ти.
September 3, 2012 at 11:17 am
Дали е случайно съвпадението на името на коментиращия в следната публикация и автора тук ?
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=15231&sid=7
September 3, 2012 at 1:12 pm
Здравейте Гост,
. Четейки коментарите на децата и техните близки и виждайки лъчезарността и откровенността, която струи от тях, неподправения тинейджърски изказ и подкрепата, която участници дават на други участници (от различни градове и училища), мисля, че по-скоро е съвпадение
.
ако търсите отговор на този въпрос, то би следвало да го отправите към администраторите на kulturni-novini.info, а не към нас
September 3, 2012 at 4:21 pm
Християне, нали не бяха хубави наградите и затова нямаше да участваш?… Нали чакаше да бъдат “поне книги”, защото вече си бил на 4-ри почивки? А и си от морето \от Варна\?… Интересно, какво прави името ти тук, тогава???
September 4, 2012 at 4:20 pm
Браво, Хриси! Чудесно е!
September 7, 2012 at 8:37 pm
Момче, не ти ли стигат 40 дипломи, или тази година искаш да ги направиш 50?