„В края на месеца, след приключването на учебната ти година, ще отидем в Бургас”

| 0 comments

Леля Ана май също се притесни от тези приказки, дойде вкъщи и накара майка да отидат заедно на психичен лекар. Майка не искаше, но леля Ана настояваше и я убеждаваше, докато тя не се предаде. След срещата с психичния лекар, майка започна да пие едни хапченца, да плаче по-малко и дори да хапва и да ме пита какво става с домашните ми. Върна се и на работа.

Една вечер говори дълго с баба. Първо спореха и майка твърдеше, че се справя. После майка се разплака. Накрая каза: „Добре, ще дойдем”. Когато свърши разговора, ми каза: „В края на месеца, след приключването на учебната ти година, ще отидем в Бургас. Ще поседим известно време там, при баба ти.”

Не знаех какво да отговоря. Хем ми се искаше да ида на море и да бъда повече време с баба, хем всичките ми приятели и най-вече Алекс бяха в София. Но за да не се разстрои майка пак, се опитах да се усмихна и казах: „Добре.” „Радваш ли се?”, попита майка с глас, с който ми се стори, че сякаш себе си, а не мен пита. „Много”, казах, и тя ме прегърна, направо ме притисна силно към себе си и аз се притесних, защото толкова отдавна не го беше правила.

Tags: , , ,

Leave a Reply

Required fields are marked *.

*


  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube