„Мамо, аз съм тук!”

| 0 comments

Погледнах майка. Но тя сякаш изобщо не бе с нас и не чуваше разговора ни. Гледаше замислено пред себе си – не към морето, но не и към брега, а към нещо, което ние с баба не можехме да видим. Прииска ми се да я дръпна и да й кажа: „Мамо, аз съм тук! Мамо, обичаш ли ме още? Мамо, сърдиш ли ми се, че татко и Моника ни напуснаха, защото излъгах учителката за киното? Мамо…”.

Но не й казах нищо. И изведнъж ми се приплака. Но понеже съм мъж, стиснах зъби и преглътнах сълзите.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

Tags: , , ,

Leave a Reply

Required fields are marked *.

*


  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube