„Момичето, което не танцувало”

June 28, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Майка и татко са се запознали на Студентския празник. Тя била предпоследна година студентка и празнувала с колегите си на Боровец, а той пък бил със свои приятели от студентските години.  Всички от компанията на майка цяла вечер танцували, а тя седяла и гледала. Така я забелязал баща ми. Момичето, което не танцувало. И по-точно хубавото момиче, което не танцувало, винаги подчертаваше той. Баща ми също не танцувал. Танците никога не са му били силна страна. Но когато пуснали блус, отишъл и я поканил. Майка много се изненадала. Най-хубавият мъж в заведението да покани точно нея. Това го казваше тя и на баща ми му ставаше много приятно. И в този блус нещо се случило. И двамата говореха за някаква химия. Той казваше, че като я прегърнал, разбрал, че не трябва да я пуска. Никога повече. А тя, че почувствала закрила и сигурност. И всичко това в един танц. Изобщо не мога да си представя как е възможно. И то без изобщо да говорят, докато танцували. Казали си само имената. Когато блусът свършил, той я завел на своята маса и я представил на приятелите си. На следващия ден отишли на разходка в планината. А когато се върнали в София, продължили да се виждат.  Майка завършила на следващата година и с баща ми започнали да живеят заедно. След още година се оженили и съм се появил аз.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

Александър Мануилов: Oтношението е което отграничава продукта от литературата

June 26, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Интервю на Ирина Папанчева с Александър Мануилов

Alexander Manuilov

Александър Мануилов е сценарист, драматург, писател и журналист от София. Първата му книга получава националната награда на писателската гилдия в България за най-добър литературен дебют през 2004 г. Втората му книга излиза в Берлин през 2008 г. (LANGUAGE IDEAS. On the Nature of the Linguistic Sign in Course in General Linguistics of Ferdinand de Saussure.)

Драматург на пиеси и пърформънси, които са се появявали на сцени в София, Варна, Прага и Балтимор, САЩ. Автор на филма „Кой е този град?” (продуцент: Агитпроп, Мартичка Божилова; режисьор Мария Аверина). Преводач за програмата „BEST BRITISH THEATRE BROADCAST ABROAD” на Royal National Theatre, London.

Един от организаторите на Първия фестивал на свободния театър в България, 2011 г.

Драматург на танцовия спектакъл „Одисей и сенките”, НАТФИЗ (2012 г.) Работил за Reuters и BusinessWeek.

От началото на 2012 г. се отказва от традиционния път в публикуването на литература и предоставя творбите си на електронната си страница: manuiloff.com.

Кое те накара да напишеш своето Manifesto за литературата? И да публикуваш текстовете си онлайн със свободен достъп?

Като че ли всичките причини съм обяснил в самото Manifesto. Повечето засягат статуквото и системата, в която живеем.

Има една, която май не съм споделял по-отчетливо. Тя е от личен характер. Дълго време трупах текстове, които не публикувах никъде. Стояха си в тетрадки, по разпиляни тук-там листа, в компютъра ми… Усещах, че работата ми свършва с написването на текста. Не ми се занимаваше с това да ги предлагам някъде, да ги чета пред публика или по какъвто и да е начин да ги обговарям.

В един дълъг зимен следобед, преди миналата Коледа, чудесният познавач на литературата ни Мария Липискова ме убеди, че се отнасям безотговорно към собствените си творби. И ето – избрах варианта със сайта, защото, освен другите предимства, той ми краде най-малко от миговете за писане.

Кое прави литературата продукт? 

Отношението. Когато текстът е написан за пари или слава. Не казвам, че добрата литература не може и не трябва да носи пари или слава на автора си. Но това става покрай другото, не е това основното, не е това причината. Има обаче и доста текстове, които не биха имали никаква друга причина да са написани, освен парите. Вече сме свидетели на интересно явление: „конкурсни автори” – виждат, че има конкурс с парична награда, сядат и пишат, с идея да вземат наградата; без дълбоката вътрешна мотивация, която е необходима, за да се получи един добър текст. Някои автори пък действително не пишат толкова за пари, колкото копнеят по слава. Но така или иначе причината за писането им отново не е вътре в самото писане, а извън него.  Слава Богу – има и добри, талантливи и устойчиви на външни влияния писатели у нас, със здравословно отношение към себе си, произведенията си, писателското си его, живота и другите.

За това казвам – отношението е което отграничава продукта от литературата. И това не е абстракция – разликата в крайна сметка е винаги очевидна за изкушения читател.

Казваш, че не можеш да разбереш защо творците да се стремят към известност. Но нима известността не помага да стигнем до повече читатели и да споделим сътвореното от нас с тях? Приемаш ли известността като средство, а не като самоцел?

Точно това е: не мога да разбера защо творците да се стремят към известност. Не съм казал, че не мога да разбера как функционира известността. Единственото, към което според мен един писател има смисъл да се стреми, е да живее по-добре и да пише по-добре. Истинската известност е извън негов контрол. С непрекъснати появи по телевизията, например, можеш да станеш известен тук, сега, за момента, за малко. Нищо повече. Литературната история помни хиляди примери за писатели-еднодневки: автори, които за известен период от време явно са успели да вдигнат шум и в очите на съвремениците си са изглеждали много успешни. Какво се получава след 100 години обаче: дори литературните критици не могат да си спомнят техните имена.

Обратно: Емили Дикинсън да речем никога не е направила никакво усилие да популяризира стиховете си. Публикувани са след смъртта й. Но произведенията й са по-известни и по-четени от тези на всички български писатели от последните 20 години взети заедно и умножени по 20. Защо?  Как става така?

Затова съм убеден, че, ако един писател наистина си стои на мястото и е достатъчно добър и адекватен – читателите ще го намерят. Но е смешно и жалко той непрекъснато да им се навира в носа по телевезия, радио, вестници и какви ли не вечеринки и събития, вместо да използва времето си по по-творчески начин. Като изразходва енергията си да крещи „вижте ме!” писателят всъщност показва, че за него известността тук и сега, веднага! е по-важна от качеството на творбите му.

Всъщност – размишлявам на глас. Мога да говоря само за себе си, другите по-добре знаят какво да правят с живота си. Просто искам да напомня, че (временната) известност може да бъде доста опасно нещо. Ако дойде прекалено рано, или – ако дойде незаслужено – може да бъде разрушителна за твореца.

Твърдиш, че популярността и качеството за теб винаги са били различни категории. Означава ли това, че популярно също винаги е еквивалент на ниско качество?

Не. Не задължително, просто са различни. Има много силни и същевременно популярни произведения. Има и такива, които са само популярни. Ние обаче живеем във време, когато е достатъчно да се появиш в „Big Brother”, за да станеш известен. Без да си направил нищо смислено за обществото. Но това е известност в краткосрочен план. В по-дългосрочна перспектива все пак историята помни онези, които са създали стойности. А не хора, създали само шум. Лошото е, че този страничен шум често замъглява сетивата ни за качество.

Ще дам пример с един действително известен творец – Пикасо.

Колко хора по света могат да разграничат истински гениалните му работи от слабата продукция, която той е създал в изобилие? Трудно, а? Трудно, заради шума.

Сега публиката отива в галериите и музеите – гледа да речем не съвсем добра работа на Пикасо, знае че Пикасо е велик, и се чуди защо нищо не разбира и къде ли е грешката.

В случая грешките са на много нива, но включително и във факта, че дори един гениален творец може да се превърне в търговец. Накарал е хората да почнат да гледат подписа под картината, а не самата картина. Отблъснал е много хора от модерното изкуство, които са си казали: „Това не е за мен”. И тук също – до известна степен става въпрос за копнеж по известност и много пари.

Ако издател се обърне към теб с предложение да издаде твоя книга, ще откликнеш ли? Как би предотвратил превръщането на текстовете ти в продукт тогава?

Със сигурност бих отказал. В момента действиетлно имам материал за сборник с разкази, стихосбирка и томче със събрани пиеси. Но само за първите два месеца, откакто пуснах сайта си, повече от 1000 човека са станали мои читатели. Някои от тях решиха да се отплатят за възможността безплатно да четат работите ми и изпратиха пари – кой колко реши. В момента в България няма издателство, което да осигури повече от 1000 бройки за първо издание на книга с разкази или поезия (за пиеси изобщо да не говорим), нито пък ще отпусне по-голям хонорар на автора, отколкото моите читатели вече решиха да дадат. Издателството няма да може да гарантира също и, че тези повече от 1000 бройки ще бъдат продадени за два месеца.

А пък сайтът ми прави всичко това. Плюс, че лесно стига до онези, които не живеят в България, и не могат да дойдат на крака в книжарница в София. Освен това, той дава възможност на хора, които нямат средства да си купуват книги – да ме четат. А и още една голяма привилегия е, че когато читателите решават да помогнат със средства, те всъщност извършват акт на благодетелство. Помагат директно на мен, като човек и автор. Не купуват продукт и не наливат пари в неясни разпространителски структури. Защо ми е тогава да избера далеч по-лошия вариант с издателството? Който държи да ме чете на хартия, може да изпринтира, каквото реши. Ще му излезе далеч по-евтино, отколкото, ако трябваше да си го купи в книжарница. Вярно е: това няма да е хубавото книжно тяло с добре оформените корици. Но ако искаш да постигнеш нещо ново, трябва да си готов да жертваш нещо старо. И това е позиция. Когато читателите ми държат в ръцете си листовете с разпечатани мои неща, те знаят, че тук не просто липсва корица, а напротив – има концепция.

Така че има начин литературата да не бъде продукт. Пишеш, заради това, че трябва да пишеш, по никаква друга причина. Даваш на хората. Не ги лъжеш. И те връщат жеста, когато и както решат. Не сме толкова лоши. Не сме толкова неблагодарни. Обичаме да си помагаме. Добрият жест предизвиква добър жест – ако не веднага – после: просто така функционира Вселената, според мен. И всичко това може да съществува чудесно извън системата на сегашната корпоративна логика, която иначе може лесно и невидимо да убие всеки талант.

Би ли работил с литературен агент/маркетингов професионалист за лансирането и разпространието на творбите ти?

По отношение на българската литература не зная у нас да има такива. Но, ако има, и той или тя иска да работи с мен, тогава ще трябва да споделяме едни и същи принципи. А това означава, че ще ни се наложи да вдъхнем нов смисъл в понятието „литературен агент/маркетингов професионалист”. Трудна работа.

Какво би пожелал на „Перо от пеликан”?

Късмет. Упорство. Свобода.

 

Цялото Manifesto и творбите на Александър Мануилов можете да прочетете на manuiloff.com

 

 

 

“Перо от пеликан” от Петя Маркова, 16 години, гр. Свищов

June 25, 2012 by Перо от пеликан | 1 Comment

Перо от пеликан

Стоя над лист  хартия, хванала в ръката си химикал. Тъжна съм. Не съм сигурна на какво се дължи това. Може би на меланхолията, завладяла повечето ми съграждани, а може би и на това, че все по-рядко имам възможността да се усмихвам.

Цикълът на живота е нещото, което никой не може да спре. Раждаме се, живеем – едни пълноценно, други не и след време умираме. Всеки от нас е способен да остави дълга пътека след себе си. С много цвят, изпълнена с жизненост. Но бедността и омразата, която ни заобикаля, предизвиква у нас негативни емоции. И това, което често оставяме след нас е не само едноцветно, а и твърде малко, непотребно. Според мен, каквото и да правим през живота си, то ние сме живи същества на тази земя. И ако приемем този свят за един пеликан, то когато някой си отиде, от пеликана се откъсва перо. Нито земята ще изглежда по същия начин, след като въпросния човек е изчезнал, нито пеликана ще има същата външност!

Замислям се за бъдещето ми. Не знам какво ме очаква. Не знам как ще се стече животът ми. Но знам, че искам да оставя нещо след себе си. Нещо ценно, което ще помогне ако не другиму, то поне на моите деца. Ежедневието ми е същото като на връстниците ми. Скучно училище, безинтересни уроци, намръщени учители. Но пък е изпълнено и със сляпа вяра. За по-добро. За по-красиво. Защото всяка една усмивка е безплатен подарък, който сме способни да дарим  всекиму.

Болните и онеправданите са хиляди. Единственото, което искам да кажа е, че и те са хора. Също като нас. И когато те изчезнат от този свят, той ще придобие различен облик. Вече без дадения човек. Без неговия бляскав поглед, изпълнен с надежда. Но с още едно откъснато перо от нашия пеликан.

Да прочетем книга или да научим нещо за българската история го намирам за полезна част, която по-често трябва да прибавяме към нашето ежедневие. Защото именно България е нашата родина. Именно в нея трябва да отраснем и да не спираме за миг да я защитаваме. Не е необходимо да бягаме извън граница. Не е справедливо нашите деца да не знаят езика и културата си. Всяка една прочетена книга обогатява нашата личност, нашия изказ, нашето Аз. Ние сме българи и трябва да знаем за нашите автори и творци. В противен случай, ако приемем българската нация за пеликан, то всяка липса на усилие и труд, ще откъсва по едно перо от красивото животно. Докато не остане нищо…

Семейството е най-ценното богатство, което можем да притежаваме. В него намираме любов, утеха, приятелство, подкрепа. С членовете на семейството ни, ние споделяме и израстваме като хора и личности. На всеки един от тях е необходимо да доказваме колко значим е за нас. Защото ако семейството е един пеликан, то всяка обида, недостойно държание и неуважение, ще късат по едно перо от него. Докато не остане нищо…

Продължавам да стоя. Тук съм – вкъщи. Сгушила съм се на дивана и просто пиша. Знам, че скоро ще изляза навън. Дори ще бъде след броени минути. Колкото и да не ми се иска, отново ще срещна някое недружелюбно лице. Но както, когато започнах да пиша, така и до сега, вярата в мен за по –добро продължава да стои. И не ще изчезне. Защото добротата е нещото, което ни прави по-красиви. Отвътре. Външната красота не е вечна, но сърцето ни е способно да надмине вечността. Какви дела правим, как се отнасяме към семейството и приятелите си, това зависи само и единствено от нас.

И знаете ли какво разбрах? Че ако приемем своят живот за един пеликан, то това ще бъде най-потребно за днешния ден. Защото всеки пази своето, а никой не би позволил да се отдели дори едно перо от своя пеликан!

 

Петя Красимирова Маркова
Години: 16
Град: Свищов

Условия за участие

June 25, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Плакат Конкурс за детско есе/разказКонкурс за есе/кратък разказ на тема „Перо от пеликан”

Защо „Перо от пеликан”?

Това е името на романа „Перо от пеликан” от Ирина Папанчева. В него главният герой дванайсетгодишният Мартин получава двойка по литература, но въпреки това иска да стане писател. Накрая се размечтава да напише и книга с едно…перо от пеликан.

Кой може да участва?

Деца от цялата страна на възраст между 7 и 18 години.

Как?

Изпратете есе или картък разказ с дължина до 3 страници във формат Word, шрифт Ariel, размер 11 на имейл info@perootpelikan.net

Съдържание

Дайте воля на въображението си. Какво си представяте, когато чуете „перо от пеликан”? Какъв образ? Каква история? Какво преживяване?

А сега го опишете!

Краен срок

31 август 2012 г.

 

Жури

Ирина Папанчева – писател, журналист, експерт по комуникации

Христо Димитров–Хиндо – оператор и сценарист (и редактор на „Перо от пеликан”)

Жюстин Томс – водещ експерт в областта на онлайн медиите, маркетинга и PR; основател и ръководител на уебагенция ABC Design&Communication Group и онлайн медийна група „Аз медиа“ (Az-jenata.bg, Az-deteto.bg, Kafene.bg и др.)

Александра Владимирова – състезател по тенис и автор на skype романа „Станислав моя любов”

Жасмина Тачева – редактор на рубриката Public Republic Junior в онлайн списанието за култура и изкуство Public Republic

 

Наградите

Две нощувки със закуски и вечери в хотел „Авлига Бийч”, Слънчев бряг, за семейство и посещение на Увеселителен парк Екшън Аквапарк

Участие в курс за стимулиране на творческите заложби, организиран от Център за психологическо консултиране „Де Анима”

Безплатен онлайн езиков курс по избор от 11 чуждестранни езика с продължителност 60 часа, предоставен от LingQ.

Очаквайте още награди през следващите седмици в блога www.perootpelikan.net/wordpress/

 

Награда на читателите

Всички текстове ще бъдат публикувани в блога www.perootpelikan.net/wordpress/ с връзка във Фейсбук страницата на проекта. Така всеки читател ще може да гласува за предпочитания текст на стената на едноименната Фейсбук страница. Накрая текстът с най-много „Like” ще получи специална награда.

 

Най-вдъхновяващ учител

Когато изпращате своите творби, можете да номинирате учителя си по литература. Учителят с най-много номинации, ще получи грамота „Най-вдъхновяващ учител”.

Калин Терзийски: Успехът идва при тия, които го подготвят

June 22, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Интервю на Ирина Папанчева с Калин Терзийски

Калин Терзийски е роден на 22.03.1970 г. в София. Завършва средното си образование в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) и по-късно медицина във Висшия медицински институт – София. През първите четири години след дипломирането си практикува като психиатър в психиатрична болница „Свети Иван Рилски”. През 2000 година напуска работата си като лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа. В периода 1998-2005 г. издава цяла серия от разкази и авангардни текстове за алтернативни списания. През 2006 заедно с група млади писатели създава литературния клуб „Литертура Диктатура”. Романът му „Алкохол” е най-продаваната художествена книга от български автор за 2010 г. Сборникът разкази „Има ли кой да ви обича” се нарежда на трето място от всички автори – български и чуждестранни  – по продажби за 2011 г. През 2011 г. печели първата дадена на българин Европейска награда за литература. Има издадени шест сборника с разкази, три стихосбирки и два романа. В момента пише романа „Войник”.

 

Ти си един от най-популярните съвременни български писатели. Сама ли те намери популярността или ти също я провокира?

Естествено – не е сериозно да се смята, че известността е някаква рядка птица, своенравна и шарена – която каца на рамото на някого – без той да е очаквал това. Най-малкото – ако я сравняваме с птица – ти трябва да и нахвърляш доста зърна като примамка! Аз общо взето се опитвам да съм осъзнат човек, който не живее с предразсъдъци. Примерно като този, че успехът или известността идват благодарение на някакви неведоми сили, на някакъв неконтролируем късмет. Успехът идва при тия, които го подготвят. Аз съм писал толкова много, толкова упорито и толкова всеотдайно, че ако сега се откажа от всичко, което съм постигнал, но оставя написаните си неща – и започна пак – само с тях като начален капитал – пак ще постигна това, което съм постигнал. Но от друга страна – няма как човек да стане известен само с това, че е написал добри неща. Трябва – задължително – да ги представи по най-добрия начин. Трябва да е творец и актьор, и рекламист, и даже бизнесмен. И държа да отбележа – в това няма абсолютно нищо пошло или унизително!

Достатъчно ли е за един писател днес да бъде талантлив, за да стигне до читателите си? Или е нужно още нещо?

Както казах в предишния си отговор – трябва задължително да е много талантлив. Най-малкото – за негово лично успокоение. Ако станеш прочут, без да си талантлив – не знам как ще спиш после през тъмните, страшни нощи – със съвестта си на другата възглавница. Но освен че трябва да е талантлив писател, творец, той трябва да е и талантлив човек – тоест – добре да се справя с житейските си роли – като актьор. Трябва да използва таланта си не само за да пише, а и да говори, да твори не само в писането си, но и в живота си. Един артист е артист във всичко. Нека си помислим за Леонардо. Той е пишел едни огромни писма до бъдещите си евентуални работодатели, в които е изтъквал всичките си умения – на инженер, организатор на празненства, леяр, свирач на лютня. И на последно място –живописец. Странно – нали? Но наистина – той не е изпитвал угризения да представя себе си по най-добрия начин. И е успявал. Почти във всичко!

Имаш ли маркетингова стратегия спрямо книгите си или ги оставяш да следват съдбата си?

И двете неща – едновременно. Тоест – имам горе долу някаква стратегия. И освен това – когато съм свършил каквото мога – успокоявам се и ги оставям да следват съдбата си. Тоест – говоря за всяка книга в медиите. Участвам в максимален брой срещи на живо с хора по всякакви места – от малки градчета до молове в София. Лично обсъждам книгите си с всеки, който желае. Говоря във фейсбук с десетки хора за всяка своя книга. Но когато съм свършил всичко това – плясвам с ръце и казвам: Свърших каквото трябваше! Сега – ходи напред и Бог да те подкрепя из пътя ти, книжко моя!

Слагаш ли знак за равно между успех и талант?

Слагам, естествено. Но като във всяко уравнение – освен талантът от тая страна на равното трябва да има и други членове. Тоест – ако А е успехът, а B е талантът, освен това трябва да има и Х и Y и Z! И се получава нещо такова А=B.X.Y.Z. И аз май казах кои са тези други членове. Те са активността, упоритостта, самоотвержеността…Чуйте каква дума само! Велика! Самоотверженост! Кой помни тая дума? Да си готов да жертваш себе си, да отвергнеш себе си и дребните си желания, слабости, удобства – за да постигнеш нещо голямо! Жан Жьоне казва: „Цената на безсмъртието е голяма. Понякога то струва целия живот!”

Какво е отношението ти към електронните книги? Смяташ ли, че ще изместят книжното тяло?

Нищо чудно и да го изместят. Не напълно обаче. Книжните книги са много хубав предмет сами по себе си и затова няма да изчезнат напълно. Но от друга страна е добре да се използват много по-малко енергоемките и много по-малко натоварващи околната среда електронни книги! Една хартиена книга – колкото и да е екологично направена – все пак е направена от материали, чиято преработка изисква разход на много енергия. Транспортът и изисква огромни количества енергия и то – енергия идваща от бензин. И така нататък. Така че – да живеят електронните книги! Нека книжните останат като някакъв странен, особено приятен лукс.

Какво би пожелал на „Перо от пеликан”?

Бих пожелал на Перо от пеликан да достигне до тия читатели, които ще станат по-щастливи благодарение на нея. Както казва Буда: „Нека всяко живо същество – малко, средно на ръст или голямо, от груба или фина материя, видимо или невидимо, родено или стремящо се към раждане – да носи щастие в сърцето си!”

 

Сиянието на майката

June 18, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

„Не след дълго майка ме извика за вечеря. Помня тази вечеря, защото всичко беше по-различно от обикновено. Майка сияеше и беше много хубава така. Усмихваше се през цялата вечер и говореше оживено. Татко не гледаше постоянно към телевизора и даже участваше в разговора, и каза няколко вица, на които Моника много се смя. А аз се къпех в смеха й и ми идеше да пея, и да ги прегърна и тримата, и да помоля Моника да остане завинаги с нас.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„изражение каквото не познавах дотогава”

June 18, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

“Час или два по-късно чух да се прибира баща ми. Отидох в другата стая, за да го посрещна. Така присъствах на момента, когато майка му представи Моника. Бях зад гърба й и не виждах нейното лице, но можех да видя неговото. То имаше изражение каквото не познавах до тогава. Леко издължено. Учудено. Сякаш Моника беше от друг свят и той не знаеше какво да каже. А баща ми винаги знае какво да каже.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

Канадски партньор подкрепя конкурса

June 10, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Канадската фирма LingQ (http://www.lingq.com/bg/) ще подкрепи конкурса ни като предостави безплатен онлайн езиков курс по избор с продължителност 60 часа на един от победителите в него.

Така най-неочаквано проектът ни излезе не само от границите на България, но и на Европа.

Участникът, спечелил наградата, ще може да избира от 11 чуждестранни езика – английски, френски, немски, испански, италиански, руски, шведски, португалски, японски, китайски и корейски. Също така ще има достъп до богата библиотека с транскрибирани mp3 аудио уроци и възможност за комуникация с други членове от цял свят. Системата предлага учене в удобно време, 7 дни в седмицата, учене на път с приложения за iPhone или Android мобилен телефон и 50% намаление за услугите на частен учител.

Пожелаваме ви успех в конкурса!

„Ако това беше медитацията, вече много ми харесваше”

June 9, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

„- Сега ще направим няколко прости упражнения. Учихме ги в курса по Йога – каза баба, когато излязохме.

- Какво е Йога? – веднага поисках да знам.

- Йога е древна индийска система от упражнения, които спомагат за физическо и психично здраве. Казват се асани – издекламира баба – Ще видите какъв невероятен ефект има.

И започна да ни показва и обяснява кога да вдишваме и кога да издишваме. Упражненията бяха само пет за моя радост, а мисля, и на майка. И не бяха трудни. Всяко от тях трябваше да правим по пет пъти. Представляваха извиване на тялото във всички посоки. Майка се опита пак да се измъкне, но този път баба беше категорична. Когато упражненията свършиха, си отдъхнах и си помислих: „Свърши се!” Но не. Баба разпъна енергично трите хавлии и каза:

- Сега ще медитираме.

И като видя неразбиращия ми поглед, този път сама обясни:

- По време на медитацията човек се отпуска и не мисли за нищо. Това е целта й – мислите да спрат и съзнанието да си почине. Да влезе в състояние на дълбок покой.

И така седнахме на хавлиите по турски. Стиснах силно очи и започнах да се мъча да медитирам. Опитвах се да не мисля за нищо и така мислех за това, че не трябва да мисля за нищо, и пак се опитвах, струваше ми се, че ще започне да излиза пара от главата ми от всички тези опити. И тогава изведнъж видях Моника, широката й усмивка с равни бели зъби и усетих как ме погалва по косата, както имаше навика да прави. Ако това беше медитацията, вече много ми харесваше.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„най-красивата какичка, която бях виждал”

June 9, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

“Беше не много висока жена, с много светли коси, постригани по начин, който виждах често тази година. Малко издължени в краищата отпред и по-къси отзад на врата. Лицето й имаше цвят на свещ, чийто пламък бе една широка усмивка. Усмивката разкриваше бели равни зъби. Очите й бяха като теменужки и също се усмихваха. Беше облечена в тясна светло синя блузка с деколте и къса черна пола. Носеше мрежест чорпогарщник и черни обувки с високи тънки токчета. Майка ми никога не обличаше толкова къси поли, мрежести чорпогащници и такива кокили. Погледнах я до нея. Тъмно кестенявата й коса стоеше някак неестествено приповдигната като каска. И тя се усмихваше и изглеждаше много щастлива, но умората надничаше зад усмивката й. Беше облечена в бяла риза, закопчана почти до горе, кафява пола до коляното и кафяво сако. Беше елегантна моята майка, но по един такъв начин, по който са елегантни лелките. А Моника, Моника беше по-скоро какичка.

Нещо повече: Моника беше най-красивата какичка, която бях виждал.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube