„…от тази медитация така ми се приспа”

July 30, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

„Не знам колко дълго продължи медитацията. Стори ми се много дълго. Когато отворихме очи, баба изглеждаше доволна от нас. А на мен ми бяха изтръпнали краката. И от тази медитация така ми се приспа, че просто нямах търпение да се приберем и да си легна пак.

- Е, какво почувствахте? – поиска да знае баба.

- Беше много приятно – отговорих аз, но не споменах нищо за   Моника. И без това ме беше срам да говоря за това, а пък в присъствието на майка имаше риск да доведе до потоп от сълзи и нервни изблици.

- Нищо – отговори вяло майка и погледна към морето.

- Като за първи път добре – заключи баба – Ще видите с редовна практика колко по-дълбоко и прекрасно ще стане преживяването.

Това за редовната практика ме притесни. Да не би баба да си мисли, че ще ме вдигне отново толкова рано?”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

“Подготвила съм ви оздравителна програма”

July 28, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

След като се наобядвахме – аз повторно, майка – съвсем символично, баба ни погледна с нейния решителен поглед, който винаги малко ме плаши, защото значи, че е намислила нещо и невинаги то е точно това, което искам. Видях, че и лицето на майка се изопна в очакване.

- Подготвила съм ви оздравителна програма. Започва от утре сутрин – заяви тя.

- Каква програма, майко? Нямаме нужда от никакви програми, дошли сме да почиваме –опита се да се възпротиви майка.

- Точно така! Почивка! Но оздравителна. И само да съм чула дума! И двамата имате нужда от укрепване, какво сте се омърлушили?! Да не се е свършил светът, я?!

Светът не се беше свършил… още. Но, когато на следващата сутрин баба ни събуди в шест часа, поне на мен ми се стори, че това е краят му. И краят на ваканцията ми, която току що бе започнала.

Керана Ангелова: Eфектът на една евтина популярност повече би навредил

July 28, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Интервю на Ирина Папанчева с Керана Ангелова

Керана Ангелова е родена в село Бродилово, област Бургаска. От 1971 година живее в Бургас.
Автор е на следните книги:
“Лято”, стихотворения – 1982 год.
“Подземна река”, стихотворения – 1988 год.
“Зана. Папазини”, две повести – 1998 год.
“По-беззащитни глухарчета”, стихотворения – 2000 год.
“Елада Пиньо и времето”, роман – 2003 год.
“Катокала, името на пеперудата” – 2006 год.
“Вътрешната стая”, роман – 2006 год.
” Времена”, стихотворения в съавторство с Роза Боянова и Калина Тельянова – 2007 год.
“Видения”, поема – 2008 год.
“Улицата на пеперудите”, роман  2010 год.

Керана Ангелова е представяна като автор на английски, холандски, фризийски, македонски, италиански, руски и унгарски език. Носител е на национални и регионални литературни награди, сред които наградата на Сдружението на българските писатели ” Книга на годината” за “Елада Пиньо и времето”, Наградата на читателите от конкурса за български роман на Фондация ВИК за същия роман, наградата на името на Блага Димитрова на НГФ “Българка” и др.
Петкратен носител е на наградата “Пегас” на град Бургас.

В едно интервю казваш, че писането ти е твоята „вътрешна стая, стая на тайнството, на самотното и защитеното…”. Как се случва това тайнство? И как споделяш сътвореното в тази стая? Оставяш ли го само да извърви пътя си до читателите или се опитваш да му помогнеш?

Това за вътрешната стая на тайнството вероятно съм го казала по повод излизането на мой роман със същото заглавие. В него главната героиня е писателка и твърде често си задава въпроси относно смисъла на писането: защо хората записват мислите си, какво само по себе си представлява заниманието, в което един човек в пълна концентрация на мисленето и чувстването и в някаква тиха екзалтация подрежда думи върху белия лист. Занимание – уж едно от стотиците и хиляди човешки занимания, но всъщност е от малкото такива, при които състоянието на пишещия е гранично с транса. Тогава пред вътрешния му поглед се разтварят пространства, за които не си е и представял, че съществуват. Не можеш да навлезеш в такова едно пространство и да не почувстваш страховитата му свобода. Трябва да си способен да я понесеш и да се възползваш от нея. Да знаеш какво да правиш със свободата си. Когато нещата изглеждат по този начин, „вътрешната стая” на сътворяването наистина е стая на самотното отдаване на силата, която владее пишещите. Да, аз наричам тази сила свобода и знам, че няма друг начин да я понесеш, ако не й се отдадеш изцяло. Всяка съпротива, всяко ограничение като предварителни конспекти, писателски стратегии и пр. планирания лично на мен ми пречат. Пиша интуитивно, интуицията е нещото, на което безусловно се доверявам. Общо взето, докато това продължава, преживяването много-много не ме оставя да мисля за пътя до читателите. Няма начин да пишеш със скоростта на светлината и да мислиш за читателите.

Но когато книгата си хване пътя и ти си отдъхнеш от нея – казано с нежност, разбира се! – тогава започва да те е грижа за пътя, който тя трябва да извърви. За съжаление, оставаш си единствено със загрижеността – в България нямаш големи възможности за самостоятелен маркетинг. Да сте чували за литературни агенти тук? Едва две-три издателства правят възможното в тази посока, но то се свежда единствено до организиране на премиери в няколко от големите литературни градове и до публикуване на спорадични ревюта тук и там. Аз все още тъгувам по държавното книгоразпространение, което видимо действаше в това отношение.

Достатъчно ли е за един писател днес да бъде талантлив, за да стигне до читателите? Или е нужно още нещо?

До своя читател достигат и талантливите, и не толкова талантливите, и откровено бездарните.  За всеки писател има читатели, които ще вибрират с неговите честоти на реагиране на света и тогава връзката между тях е хармонична. Преди много време открито се дразнех, щом някой настоятелно се опитва да ми препоръча четиво, което би ме сразило с очевидното безсилие на автора да работи с думите. С годините разбрах, че вероятно по същия начин изглеждам и аз в очите на този човек, ако се опитам да му препоръчам  нечие „трудно” за асимилиране писане.

Но въпросът ви има друг нюанс – достатъчно ли му е на автора да е талантлив, за да може без усилие да стигне до подходящия читател. До своя читател. Естествено, не е достатъчно. Разпространяването на книги в България се случва неорганизирано, разпиляно. Може би наистина е крайно време във всички издателства да заработят маркетингови отдели. Ако издателството е малко и няма възможности да поддържа отдел – поне един негов представител да действа в това отношение.

Слагаш ли знак за равно между популярност и талант?

Никога. Макар и да се случва понякога. Освен това, популярност тук се добива в други сфери от живота, не и в литературата. Може би е за добро – ефектът на една евтина популярност повече би навредил, би омаловажил онова, което е постигнал един сериозен автор.

Какво е отношението ти към електронните книги? Смяташ ли, че ще изместят книжното тяло?

Не смятам – може би защото не искам. И да се случи – няма да е за моето поколение.

И слава Богу, защото живата хартиена книга излъчва и телесност някаква, има  специфичен аромат на първична невинност и чистота. Хлябът, книгата, цветето – най-напред ги помирисваме, след това им се радваме заради всичко останало.

Твои са думите, че „призванието на изкуството е да не ни позволи да забравим колко всъщност сме свободни…”. Колко всъщност сме свободни?

Колкото си поискаме. А може би – колкото можем да понесем, както казах по-горе. Но това – когато си потънал в транса на преживяването, за което досега говорим. Чувала съм да казват, че писането е религия. Никак не съм съгласна. Ако то беше такова нещо, писателят щеше да се съобразява с куп неща: с каноните на тази религия, с позволеното-непозволеното, с ограничителни литературни пости, с автоцензура поради собствената боязън пред думите… Пишещият човек, който притежава активно въображение, по думите на Юнг е в състояние на медитация, но тънкият момент при него е, че медитирайки върху провидяното, едновременно трябва да намира думите, които да го разкажат по най-въздействащия начин.

Какво би пожелала на „Перо от пеликан”?

Да е остро и да проскърцва нежно и свежо върху белия лист. Изричам пожеланието си в пълната условност на казаното.

„В края на месеца, след приключването на учебната ти година, ще отидем в Бургас”

July 28, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Леля Ана май също се притесни от тези приказки, дойде вкъщи и накара майка да отидат заедно на психичен лекар. Майка не искаше, но леля Ана настояваше и я убеждаваше, докато тя не се предаде. След срещата с психичния лекар, майка започна да пие едни хапченца, да плаче по-малко и дори да хапва и да ме пита какво става с домашните ми. Върна се и на работа.

Една вечер говори дълго с баба. Първо спореха и майка твърдеше, че се справя. После майка се разплака. Накрая каза: „Добре, ще дойдем”. Когато свърши разговора, ми каза: „В края на месеца, след приключването на учебната ти година, ще отидем в Бургас. Ще поседим известно време там, при баба ти.”

Не знаех какво да отговоря. Хем ми се искаше да ида на море и да бъда повече време с баба, хем всичките ми приятели и най-вече Алекс бяха в София. Но за да не се разстрои майка пак, се опитах да се усмихна и казах: „Добре.” „Радваш ли се?”, попита майка с глас, с който ми се стори, че сякаш себе си, а не мен пита. „Много”, казах, и тя ме прегърна, направо ме притисна силно към себе си и аз се притесних, защото толкова отдавна не го беше правила.

С „Перо от пеликан” към „Четящият човек”

July 26, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Деца ще четат и дотворяват романа на Ирина Папанчева

Публичното четене от деца на романа „Перо от пеликан” на Ирина Папанчева ще е една от първите прояви на фестивала „Четящият човек”, организиран от книжарници „Хеликон” в Бургас още преди официалното му откриване на 6 август. Четенето ще започне в 18 ч на 4 август в бургаската книжарница „Хеликон”.

„Главният герой в романа на Ирина Папанчева, 12-годишният Мартин, иска да стане писател и да напише книга с перо от пеликан. Първите му творби са вдъхновени от една необичайна лятна ваканция в Бургас, показан със своите различни лица – плажа, вечерните улици, езерото „Вая”, лугата, калта. Затова виждаме четенето на текстове от тази още непубликувана и много бургаска книга от деца като забавен предговор, написан към първия том на на фестивала. Четящите възрастни са били четящи деца.”, каза Юри Лазаров, представител на организаторите от „Хеликон”.

„Благодарна съм на „Хеликон” за възможността да участвам в тази чудесна инициатива. Героят ми започва да пише първите си дневник и творби в тефтер, купен точно от бургаския „Хеликон”. За мен е много знаково, че първото четене на части от книгата ще се осъществи точно там. Планираме едно интерактивно и занимателно събитие, в което границата между деца и възрастни да се размие, за да изкристализира общото ни изживяване като четящи хора. И творящи хора.”, сподели Ирина Папанчева.

Седмицата от събития, свързани със сюжета на книгата ще се проведе в Бургас, от 29 юли до 3 август, непосредствено преди фестивала „Четящият човек”.

“Перо от пеликан” се връща в Бургас

July 26, 2012 by Перо от пеликан | 1 Comment

ПРОГРАМА, 29 юли – 4 август 2012 г.

 

Неделя, 29 юли 2012 г.

7:15 – 8:30 ч. Йога с център „Хридая”

Морска градина, в района на Флора-Бургас, до фитнеса, крайната спирка на детското влакче

Какво да носите? Удобни дрехи, постелка, усмивка и настроение.

Каво ще Ви дадем? Комфорт за духа и тялото, релакс и прекрасно начало на деня.

7:15 – 7:25 ч. Представяне на продукти  Black Sea Stars и Solilug, БАН

8:45 – 11:00 ч. „По стъпките на Мартин” – Посещение на лугата и калта с процедури

Какво да носите? Стар бански, още малко свободно време и усмивки.

Какво ще Ви дадем? Истории за лугата, солени и кални преживявания.

И така, всеки ден J:

 

Понеделник, 30 юли, 2012 г.

7:15 – 8:30 ч. Йога с център „Хридая”

Морска градина, в района на Флора-Бургас

8:30 – 11:00 ч. Посещение на лугата и калта с процедури

 

Вторник, 31 юли 2012 г.

7:15 – 8:30 ч. Йога с център „Хридая”

Морска градина, в района на Флора-Бургас

8:30 – 11:00 ч. Посещение на лугата и калта с процедури

 

Сряда, 1 август 2012 г.

7:15 – 8:30 ч. Йога с център „Хридая”

Морска градина, в района на Флора-Бургас

8:30 – 11:00 ч. Посещение на лугата и калта с процедури

 

Четвъртък, 2 август 2012 г.

7:15 – 8:30 ч. Йога с център „Хридая”

Морска градина, в района на Флора-Бургас

8:45 – 11:00 ч. Посещение на лугата и калта с процедури

 

Петък, 3 август 2012 г.

7:15 – 8:45 ч. Йога с център „Хридая”

Морска градина, в района на Флора-Бургас

8:45 – 11:00 ч. Посещение на лугата и калта с процедури


Събота, 4 август 2012 г.

18:00 ч. – 19:30 ч. С „Перо от пеликан” към „Четящият човек”: интерактивно представяне на романа с четене на текстове от деца, игри и теглене на томболата.

Книжарница „Хеликон”, пл. „Тройката” №4

Какво да носите? Малко фантазия, свободно време, компютър, ноутбук, е-четец, телефон, смартфон…

Какво ще ви дадем? Забавление, игри, една награда и първата цяла непубликувана глава от романа „Перо от пеликан”

 

ИОНХ-БАН застана зад “Перо от пеликан”

July 25, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Институтът по обща и неорганична химия към Българската академия на науките (ИОНХ-БАН) стана партньор на “Перо от пеликан”.

Институтът ще предостави  комплект козметика, произведена от бургаската луга под марката Black Sea Stars за един от участниците в събитията ни в Бургас, който ще бъде изтеглен в томбола.

“Подкрепяме проекта “Перо от пеликан”, защото това е наша отколешна мечта – да популяризираме различните лица на Бургас, да покажем богатството и многообразието му в съчетанието на море, култура, дух и уникални природни дадености и фауна. Това усещане за града е предадено със средствата на литературата в романа “Перо от пеликан” и допълнително разкрито и с други средства в проекта към него”, каза доцент д-р Стефка Тепавичарова, ръководител на Лаборатория „Солеви системи и природни ресурси” към ИОНХ-БАН.  

Институтът по обща и неорганична химия е един от основните и най-стари химически звена към БАН. В неговата дейност се включват фундаментални и приложни изследвания, консултантска дейност, експертни изследвания, индустриално приложение и обучение на специалисти по неорганична и аналитична химия и неорганично материалознание.

Екипът на “Перо от пеликан” благодари на Института за подкрепата!

„ако и майка ме напусне, какво ще правя?”

July 25, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Майка нищо не яде, но и сега едва-едва хапва от картофите. Откакто татко ни напусна, почти не яде. В началото плачеше много. Взе си отпуска и само лежеше и плачеше. Тогава изобщо не ядеше. Само идваше да провери дали аз съм ял и ми забъркваше нещо набързо. Освен това водеше дълги телефонни разговори с леля Ана, най-добрата й приятелка. Чувах я да казва, че не й се живее и че стои жива само заради мен. Това много ме изплаши и се чудех сега, както татко ни напусна, ако и майка ме напусне, какво ще правя. Дали ще ме дадат в един от тези домове за деца без родители? Не исках да ходя там. В Бургас сме минавали покрай дома. Има много висока ограда и децата гледат през решетките навън като маймунки в клетка.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„Мамо, аз съм тук!”

July 24, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Погледнах майка. Но тя сякаш изобщо не бе с нас и не чуваше разговора ни. Гледаше замислено пред себе си – не към морето, но не и към брега, а към нещо, което ние с баба не можехме да видим. Прииска ми се да я дръпна и да й кажа: „Мамо, аз съм тук! Мамо, обичаш ли ме още? Мамо, сърдиш ли ми се, че татко и Моника ни напуснаха, защото излъгах учителката за киното? Мамо…”.

Но не й казах нищо. И изведнъж ми се приплака. Но понеже съм мъж, стиснах зъби и преглътнах сълзите.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube