Проектът „Перо от пеликан” приключи

October 1, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Това трябваше да напишем още преди три седмици, но все не успявахме, затрупани от всякакви задачи. А може би просто не ни се искаше да оповестим официално края на нещо толкова вълнуващо, в което ни въвлече една спонтанна хрумка…

Не мога, нито искам, да говоря от името и на двете ни какво беше този проект за нас. Твърде лично е преживяването му. За мен той беше пътешествие, в което отправната точка е ясна, също и посоката, но пътят и крайната дестинация се оказаха пълни с изненади.

По план книгата „Перо от пеликан” трябваше да се появи веднага след приключването на проекта. Проектът приключи, но книга още няма. Означава ли това, че той не е бил успешен? Точно обратното. Лично на мен като автор, благодарение на една непланирана среща (за повече информация вижте предния постинг „Кога ще излезе книгата „Перо от плекикан?”), това пътешествие ми помогна да развия още текста си и  да го задълбоча… нещо, което продължавам да правя.

Но въпреки че проектът тръгна от и се случваше около него, това, което той ми донесе далеч надскочи рамките му – радостта от всички талантливи текстове, които получихме в конкурса, възможността да интервюирам и да науча гледните точки по теми, които ме вълнуват, на толкова интересни и разнородни творци и професионалисти, вълнението да видя интерпретации на написаното от мен под формата на трейлър и кадри, реализацията на събитията в Бургас… и най-вече контакта с всички организации и личности, които ни подкрепиха.

За мен усещането за тези три месеца на протичането му е като возене на бързо влакче в лунапарк. Имаше много адреналин и положителни емоции… имаше и изтощение. Преди Бургас и по време на престоя ни там със Зори бяхме на предела на силите си. Работехме по проекта покрай натоварените си професионални ангажименти, късно вечер, нощем, рано сутрин, в полусън…, но някаква енергия ни помагаше да продължим, да го докараме до края… И когато обявихме победителите в конкурса и дойде ред да напишем новината, че проектът приключва, силите ни напуснаха. И започнахме да отлагаме тази новина от днес за утре и от утре за другата седмица…

Преди два дни бях гост в класа в ОУ „Братя Миладинови” в Бурас, от което имахме най-много участници в конкурса. Там връчих грамота на Петър Каменски за класирането му на второ място и на Венета Иванова за „Най-вдъхновяващ учител”. Занесох и перото, което даде името на текста ми. Всички деца се изредиха да го докоснат. Задаваха ми въпроси за писането и за книгата. Бяха отворени, любознателни, спонтанни. Тръгнах си оттам окрилена.

И може би това обобщава преживяването ми на проекта – влязох в него с едно перо… от пеликан. А излизам с криле.

И както често се случва, когато едно нещо приключва, то отваря път за друго. Това, което се роди от проекта ни, като негов продължител, освен, надявам се, един по-зрял и порастнал текст, е фондацията „Перо от пеликан”. В нея със Зори искаме да реализираме още много вълнуващи културни проекти, за които ще ви информираме своевременно.

И накрая – още веднъж голямо БЛАГОДАРЯ на всички, които бяхте с нас през тези месеци под една или друга форма! И до нови срещи!

Истински се надявам следващата новина тук да е за представянето на книгата.

 

  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube