„Мамо, аз съм тук!”

July 24, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Погледнах майка. Но тя сякаш изобщо не бе с нас и не чуваше разговора ни. Гледаше замислено пред себе си – не към морето, но не и към брега, а към нещо, което ние с баба не можехме да видим. Прииска ми се да я дръпна и да й кажа: „Мамо, аз съм тук! Мамо, обичаш ли ме още? Мамо, сърдиш ли ми се, че татко и Моника ни напуснаха, защото излъгах учителката за киното? Мамо…”.

Но не й казах нищо. И изведнъж ми се приплака. Но понеже съм мъж, стиснах зъби и преглътнах сълзите.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„Вече нямам татко”

July 23, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Татко ни е напуснал. Напуснал е не само майка. Напуснал е и мен. Вече нямам татко. И Моника ме е напуснала.

Когато всичко това ми се изясни, аз също започнах да плача. Тогава майка ме придърпа към себе си и дълго плакахме заедно. Този ден не отидох на училище. Когато спря да плаче за малко и стана да направи закуска, майка се обади на учителката и каза, че не съм добре. Тя също не отиде на работа. Стояхме си в опразнения апартамент и оплаквахме раждането на новия си живот.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

“В онази сутрин майка не ме събуди за училище”

July 22, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

В онази сутрин майка не ме събуди за училище. Събудих се сам. Апартаментът ми се стори странно тих. Станах и отидох в дневната. Нямаше никой. Тръгнах към спалнята. Когато наближих, чух накъсен задавен звук като от хлипане. Предпазливо отворих вратата. Майка лежеше сама в леглото. Беше прегърнала възглавницата и плачеше на глас. Лицето й беше червено, а очите – подпухнали. Отидох при нея и се опитах да я прегърна. Тя не направи нищо. Само започна да плаче още повече.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„Това ще е наша тайна”

July 10, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Този ден казвам на Моника, че много искам да гледам „Алиса в страната на чудесата”. Тя отговаря, че никога не е била на триизмерно кино и че можем да отидем заедно. Отваря лаптопа на татко и проверява програмата. Дават го от 16 ч., но аз съм на училище до 18 ч.

- Mожеш да кажеш, че ти е лошо и да си тръгнеш по-рано – предлага `Моника.

Гледам я невярващо.

- Майка и татко ще се ядосат.

- Това ще е наша тайна – намига ми Моника.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„усещах, че обиквам Кризата”

July 6, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Не знаех какво означава Кризата, за която всички говореха непрекъснато. По начина, по който говореха, разбирах, че не е нещо хубаво, даже никак. Но аз усещах, че я обиквам, понеже ни оставяше Моника. Кризата бе сладкият глас на Моника и сияйната й усмивка в дома ни.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

Гальовният глас на Моника

July 3, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Това бяха най-щастливите дни в живота ми дотогава. Сутрин майка и татко отиваха на работа, а аз оставах вкъщи с Моника и готвех уроците си. Моника ставаше късно и идваше в моята стая, за да ми каже „добро утро” и ме питаше с този неин гальовен глас дали искам да отида при нея и да й правя компания, докато си пие кафето. Аз изобщо не чаках да ме убеждава. Зарязвах уроците и отивах при нея. Тя  правеше кафето си и цялата кухня и дневна започваха да ухаят. После сядахме на дивана, тя бавно отпиваше от кафето и ме питаше разни неща. Питаше ме за училището, за приятелите ми и дали харесвам някое момиче. Майка и татко никога нямаха време и не говореха с мен така. Аз не им се сърдех, защото знаех, че имат много работа и че са уморени. И сега дори да се опитат да говорят с мен така, аз не искам. Неудобно ми е. А с Моника не ми е неудобно. На нея й казвам всичко. Не веднага. Малко по малко.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„Момичето, което не танцувало”

June 28, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Майка и татко са се запознали на Студентския празник. Тя била предпоследна година студентка и празнувала с колегите си на Боровец, а той пък бил със свои приятели от студентските години.  Всички от компанията на майка цяла вечер танцували, а тя седяла и гледала. Така я забелязал баща ми. Момичето, което не танцувало. И по-точно хубавото момиче, което не танцувало, винаги подчертаваше той. Баща ми също не танцувал. Танците никога не са му били силна страна. Но когато пуснали блус, отишъл и я поканил. Майка много се изненадала. Най-хубавият мъж в заведението да покани точно нея. Това го казваше тя и на баща ми му ставаше много приятно. И в този блус нещо се случило. И двамата говореха за някаква химия. Той казваше, че като я прегърнал, разбрал, че не трябва да я пуска. Никога повече. А тя, че почувствала закрила и сигурност. И всичко това в един танц. Изобщо не мога да си представя как е възможно. И то без изобщо да говорят, докато танцували. Казали си само имената. Когато блусът свършил, той я завел на своята маса и я представил на приятелите си. На следващия ден отишли на разходка в планината. А когато се върнали в София, продължили да се виждат.  Майка завършила на следващата година и с баща ми започнали да живеят заедно. След още година се оженили и съм се появил аз.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

Сиянието на майката

June 18, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

„Не след дълго майка ме извика за вечеря. Помня тази вечеря, защото всичко беше по-различно от обикновено. Майка сияеше и беше много хубава така. Усмихваше се през цялата вечер и говореше оживено. Татко не гледаше постоянно към телевизора и даже участваше в разговора, и каза няколко вица, на които Моника много се смя. А аз се къпех в смеха й и ми идеше да пея, и да ги прегърна и тримата, и да помоля Моника да остане завинаги с нас.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„изражение каквото не познавах дотогава”

June 18, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

“Час или два по-късно чух да се прибира баща ми. Отидох в другата стая, за да го посрещна. Така присъствах на момента, когато майка му представи Моника. Бях зад гърба й и не виждах нейното лице, но можех да видя неговото. То имаше изражение каквото не познавах до тогава. Леко издължено. Учудено. Сякаш Моника беше от друг свят и той не знаеше какво да каже. А баща ми винаги знае какво да каже.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„Ако това беше медитацията, вече много ми харесваше”

June 9, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

„- Сега ще направим няколко прости упражнения. Учихме ги в курса по Йога – каза баба, когато излязохме.

- Какво е Йога? – веднага поисках да знам.

- Йога е древна индийска система от упражнения, които спомагат за физическо и психично здраве. Казват се асани – издекламира баба – Ще видите какъв невероятен ефект има.

И започна да ни показва и обяснява кога да вдишваме и кога да издишваме. Упражненията бяха само пет за моя радост, а мисля, и на майка. И не бяха трудни. Всяко от тях трябваше да правим по пет пъти. Представляваха извиване на тялото във всички посоки. Майка се опита пак да се измъкне, но този път баба беше категорична. Когато упражненията свършиха, си отдъхнах и си помислих: „Свърши се!” Но не. Баба разпъна енергично трите хавлии и каза:

- Сега ще медитираме.

И като видя неразбиращия ми поглед, този път сама обясни:

- По време на медитацията човек се отпуска и не мисли за нищо. Това е целта й – мислите да спрат и съзнанието да си почине. Да влезе в състояние на дълбок покой.

И така седнахме на хавлиите по турски. Стиснах силно очи и започнах да се мъча да медитирам. Опитвах се да не мисля за нищо и така мислех за това, че не трябва да мисля за нищо, и пак се опитвах, струваше ми се, че ще започне да излиза пара от главата ми от всички тези опити. И тогава изведнъж видях Моника, широката й усмивка с равни бели зъби и усетих как ме погалва по косата, както имаше навика да прави. Ако това беше медитацията, вече много ми харесваше.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube