Tag Archives: Биляна Петринска

Биляна Петринска: Не искам да съм просто оборотна, а класна

July 17, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Интервю на Ирина Папанчева с Биляна Петринска

Родена в София. Зодия Водолей. Работи в Народен театър „Иван Вазов” от 1998 г. Гастролира в Театър на българската армия, Общински театър „Възраждане”, Драматичен театър „Никола Вапцаров”-Благоевград, Музикален театър…

Завършва Театрален колеж „Любен Гройс” през 1994 г., като от тогава до 2005 г. е асистент по Актьорско майсторство. Снима се в български и чужди филмови продукции, озвучава телевизионни филми и реклами.

Номинации:

За наградата „Дионисий“ `95 – за главна женска роля в спектакъла „Майстори“ (ролята на Милкана).

За наградата на Съюза на артистите в България – за главна женска роля в „Михал Мишкоед“ – 1998 (ролята на Софрона).

За наградата „Аскеер“ `98 – в раздел „Изгряваща звезда“ за същата роля – Общински театър „Възраждане“.

 

Как се става известен в света на киното и театъра?

Хм. Сложен въпрос. Бих искала да отговоря, че с много труд, любов и талант…, но не винаги е така. Трябва често да си стратег, за да можеш да пласираш и продадеш моженето си. За съжаление в България няма пазар за това и каквото и да мислиш, няма как да е по-интересно за по-голямата част от нацията ( за съжаление) от чалгата и отдел “забава”, към който често причисляват и изкуството. Скоро казах в едно интервю, че не искам да съм пpосто оборотна, а да съм класна. За мен e по-важно да се провокирам и поемам предизвикателсвото да се надскачам в работата отколкото да слугувам на “медийната известност” заради самата нея. Въпреки че за да те “следва” и “иска” публиката трябва да имаш какво да кажеш, което НЕ Е свързано с това да се показваш по телевизията. Свидетели сме на не една и две доста глуповати появи. Има хора, които не могат да кажат две смсилени думи по повод работата си…, но иначе са “звезди”. Това не го разбирам. Това за мен е “печална известност”. Да си медиен – това НЕ те прави ДОБЪР актьор. Доста често  има тотално разминаване в това, което се “пласира” и неговите стойности в дейстителност. И това е от размиването на ценностите в обществото ни и липсата на какъвто и да е критерий. Освен това изкуството е субективно.

Константна ли е известността или трябва непрекъснато да бъде поддържана?

Трябва да бъде поддържана, но с това да има какво още да кажеш… И с мярка. За всичко е важна мярката. Рано или късно се стига до това заключение.;)

Достатъчно ли е за един актьор да бъде талантлив, за да получава роли и да стига до публиката си? Или е нужно още нещо?

Преди всичко трябва да му се доверят – в случая режисьорите. Макар че от опита си мога да кажа, че доста хора робуват на клишета и “амплоа”. Ползват ги за това, кoетo могат по “дефолт”… Рядко някой рискува да извади от теб нещо ново. А това е най-сладко за актьора. Именно разнообразието в работата му и новите предизвикателства, среди, хора, образи….

Необходима ли е маркетингова стратегия в изкуството?

До голяма степен, разбира се. Няма нещо, което да стои само за себе си някъде  в ъгъла. Но според мен не трябва да се слугува на публиката, а трябва да се намира баланса с това тя да бъде култивирана във вкуса си. Има различни изкуства, различни типове кино, театър, литература… За всекиго по нещо. Трябва да има алтернатива. Човек избира сам това, което е в неговата кръвна група. В този ред на мисли, изкуството се прави за хората, но не служи на народа само, за да го “развлича”, то не е забава, а духовен катарзис, който трябва да те обогати. Най-успешните режисьори са тези, които имат в себе си усет за това как да поднесат един текст, така че той да не загуби от тежестта и мъдростта си, и да има съвременен облик. Да кореспондира с хората тук и сега. Това са стъпки към стигането на текста до все повече хора, защото с времето ги възпитава.

Слагаш ли знак за равно между успех и талант?

Срещат се такива случаи. Но има и други. И при едните, и при другите обаче винаги има труд. Късметът играе много важна роля. Да си на точното място с точните хора за точния повод… Нещо такова. Но има нещо сигурно и то е, че ако не спираш да работиш, се развиваш, а това за един актьор е доста по-голямо богатство от появата му/й на страниците на жълт вестник или разпознаваемостта му/й в магазина…;)

Какво е отношението ти към електронните книги? Смяташ ли, че ще изместят книжното тяло?

О, такава прелест има в хартията… Любимият ми “мирис”… на книжарница… усещаш целия свят с неговата мъдрост и лудост… В същото време съхранението на всичко това е много по-възможно като обем и памет  в електронен вариант, макар и там да има “DELETE”. Но смятам че прелестта на книгата няма да изчезне.  Заради досега до страниците, мириса на мастило… или на старите пожълтели листа, препрочитани отново и отново… Заради способността на човек да помни сетивно, книгата няма да изчезне. Така мисля.

Какво би пожелала на „Перо от пеликан”?

Да бъде предизвикателство за читателя И зрителя. В днешно време са нужни много повече интензивност и стратегия, за да покажеш един продукт. Медийният век, в които живеем, предлага много провокативност в тази посока. Трябва да си винаги “on”- в крак с нея, за да си успешно продаваем или – по човешки казано – да стигаш до публика… Естествено, ако има какво смислено да й кажеш.