Весела Калъчева: Талантът е необходимо, но недостатъчно условие

July 2, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Интервю на Ирина Папанчева с Весела Калъчева

Весела Калъчeва е Изпълнителен директор на Българската асоциация по информационни технологии /БАИТ/. Инженер е по комуникации с магистърска степен от Техническия университет, София.  Бакалавър е по Public Relations и Магистър по Управление на масовите комуникации от Нов български университет. Има 17 години професионален опит в областта на публичните и корпоративни комуникации, специални събития, обучения, връзки с медиите. PR консултант е по проекти на ФАР, UNDP и Институт „Отворено общество”. Сертифициран треньор е за обучения в социални умения за възрастни от Европейския мениджмънт център. Гост – лектор е по „Събитиен мениджмънт” в M3 College и в Магистърската програма по PR на УНСС. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността и е учредител на Българо-холандския бизнес клуб и Центъра за социални стратегии и инициативи.

Кое е първото нещо, което привлича вниманието ти в една книга?

Зависи, може да е авторът или самото заглавие. Определено заради даден автори бих си купила и прочела книга. Заглавията имат своя символика и значение за авторите и читателите ги разбират най-често след като са прочели книгата. Прави ми впечатление, че често в анотациите към книгите, се извеждат определени тези от творбата, които се оказва в последствие, че не са основната идея на книгата.

Смяташ ли, че добрият PR може да продаде и да направи успешна всяка творба?

Добрият PR може да помогне, но ако творбата не е качествена, колкото и да е добър PR-ът, ще има само временен ефект. За съжаление, заради политическия PR, този вид комуникация стана мръсна дума и се приема с идеята, че е манипулация, която представя нещата в недействителната им светлина. Всъщност, основната задача на PR-а е да изгради двупосочна устойчива комуникация между участниците, с цел изграждане на доверие и взаимно разбиране. Разбира се, комбинацията между добра творба и добър PR ще бъде успешна като краен резултат, както за автора, така и за читателите.

Достатъчно ли е за един писател днес да бъде талантлив, за да стигне до читателите си? Или е нужно още нещо?

Талантът е необходимо, но недостатъчно условие. За да стигне до читателите, продуктът на този талант се нуждае от маркетингова стратегия. Затова издаването на книги е цяла индустрия и талантът се нуждае от подкрепата й. Свидетели сме обаче, как индустрията не винаги разпознава веднага таланта и не инвестира в него. Но рано или късно той пробива, защото е носител на друг тип енергия и заряд.

Кой подход е по-интересен и привлекателен според теб – на публично налагане на личността на писателя и полуляризиране на творбите му/й или на пълно отсъствие от публичното пространство, оставяйки текстовете сами да говорят за себе си? 

Възможно ли е да се отдели личността на писателя от неговите текстове?! Според мен, те са отражение на неговата чувствителност и светоглед. Често текстовете са изстрадани и са продукт на дълбоки духовни и интелектуални търсения, вътрешен катарзис, понякога са и вид терапия за автора. Начинът, по който е структурирано дадено изречение и използването на думите, дават доста ясна представа за личността на писателя. Всъщност, психолингвистиката се занимава точно с това – показва как думите, освен информационно значение, имат и психологическо въздействие. Имено заради това като четем даден текст, без изобщо да познаваме автора и без значение каква е фабулата, можем доста точно да си създадем представа за автора.

Какво е отношението ти към електронните книги? Смяташ ли, че ще изместят книжното тяло?

Дошъл ли е краят на Гутенберговата епоха?! Убедена съм, книгата ще си остане, просто носителят се променя заедно с новите поколения потребители. В това, че става електронна няма нищо страшно. От гледна точка на зелените технологии, помислете си само колко дървета ще бъдат спасени при масовото преминаване към електронните книги. В същото време новите технологии толкова бързо се развиват и напредват, че предлаганите електронни четци не са опасни за здравето на човека.

Да не забравяме обаче, че „The medium is the message”, като ясно го формулира през 1967 г. бащата на съвременния PR Маршал Маклуън. Въпреки, че през тази далечна година не е имало интернет и високите технологии не са били това, което са днес, изводът продължава да важи с пълна сила и в наши дни.

Новите технологии промениха драстично съобщеното. Днес то се състои от текст, снимка и видео. Изискванията към текста също се промениха – той стана по-кратък или използва кратки и стегнати изречения, казва и разказва това, което снимката и видеото не показват, иначе би се получила смислова тавтология. Днешният читател/потребител разполага с все по-малко време за четене на дълги текстове. Поколенията, израснали с със стилистиката на рекламния и музикален клип, където една история се разказва за 30 сек. или 3 минути, не би прочело  изречение, дълго половин страница. Това не означава, че днес хората по-малко четат, просто сменят носителя на текста и очакват от него да отговаря на изкисванията на съвременните комуникации.

Смятам, че електронните формати ще изместят постепенно хартиените вестник и книга,  заедно с поколението, което си отива по естествен начин.

Какво би пожелала на „Перо от пеликан”?

Да стигне бързо и лесно до своите читатели, защото обхватни от социалната невроза на днешния ден, те имат нужда от позитивизма, хуманността и светлината на посланието, заложени в текста.

 

  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube