“Перо от пеликан” от Диана Пергелова, 13 години, гр. Белово

September 1, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Перо от пеликан

          Дните се изнизаха бързо. Настъпи дългоочакваната лятна ваканция.  Диди се прибра вкъщи и захвърли раницата. Хапна набързо и излезе в градината. Загледа се в един зелен храст, отрупан с благоуханни бели цветчета. До него растеше красива ароматна алена роза. Листата и бяха повехнали. Диди грабна лейката и започна да полива. В този миг от съседния двор се чу глас:

-          Дидиии, Дидиии! Ела да си играем! – викаше я Пепo.

-          Идвааам!

Момичето остави лейката и излезе на улицата. Пепо беше вече там.

-          Каква игра ще играем днес? – попита момчето.

-          Искаш ли да се обадим на Дани и Деми? Заедно ще измислим някоя интересна

игра.

-          Обади им се.

Момичетата дойдоха бързо.

-          Е, на какво ще играем днес? – попитаха в един глас Деми и Дани.

-          На изпит. Аз ще бъда учителката, а вие учениците. След това ще си направим

пикник. Ще купим бонбони, кола и други вкусотии. Деми, ела да донесем малката масичка, а Пепо и Дани ще вземат столчетата.

Под черешата на улицата те сложиха масичката и столчетата. Деми, Дани и Пепо седнаха, а Диди остана права.

-          Здравейте, ученици! Днес ще проведем изпит по география и човек и природа.

Подготвихте ли се добре?

-          Даааа! – отговориха децата.

-          Добре, сега  ще видим какво сте научили през годината. Вълнувате ли се?

-          Ай, аййй, разтрепериха ми се гащите от страх!

-          Пепо, млъквай веднага, че ще ти откъсна ушичките! Искаш ли да те накажа да

метеш цяла вечер улицата? – скара му се Диди.

-          Неее!

-          Госпожо, какво държите в дясната си ръка? – попита Дани.

-          Перо. Познайте от каква птица е?

-          От щраус – извика Пепо.

-          Не.

-          От щъркел – каза Дани.

-          Не. Деми, според теб какво е перото?

-          От чапла.

-          Никой от вас не позна. Това е перо от пеликан.

-          Госпожо, откъде го имате? – попита Деми.

-          Историята на това перо ще ви разкажа след изпита. С него ще ви пиша

оценките. Който се представи отлично, ще получи за награда едно перо от пеликан.

-          И други ли имате? – попитаха в един глас децата.

-          Да. Моля за тишина. Деми, ти си много добра ученичка и първа ще отговаряш

на въпросите. Кажи къде се намира България?

-          На Британския остров – обади се Пепо.

Деми откъсна няколко череши и ги хвърли по Пепо. Те се размазаха по главата му. Той се разрева, а двете момичета започнаха да му се смеят.

-          Хаа, хааа! Нали си мъж, бе, защо плачеш? Млъквай, тъпако!

-          Ученици, запазете тишина! Деми, кой открива Америка?

-          Христо Ботев! – изкрещя пак Пепо.

-          Браво! Ти току-що откри кой е капитанът на кораба „Радецки” – обади се

Деми. – Пепо, като се правиш на много умен, кажи къде е убит Ботев?

-          На вола. Ботев яхнал един вол, опитал се да се изправи, но в това време го

гръмнали и той се строполил на земята.

-          А ти сега ще изгърмиш с една голяма двойка – ядосано каза Диди.

-          Много си тъп, Пепооо! – каза Деми. – Тази глупост откъде я измисли, бе?

-          Тихооо! – скара им се Диди. – Продължаваме с въпросите. Дани, къде се

намира езерото „Сребърна”?

-          В Рила. То е едно от Седемте рилски езера.

-          Дани, не очаквах такъв отговор от теб. Ще ти задам още един въпрос.

Внимавай, защото не отговориш ли правилно, ще получиш двойка. Каква птица е пеликанът и къде се среща?

-          Ами, пеликанът е най-голямата птица в света. Среща се навсякъде – отговори

Дани.

-          Ха, хааа! А във вашия двор среща ли се? Госпожо, и Дани е тъпа! – извика

Пепо.

-          Съжалявам, миличка, пак сгреши. Давам ти шанс за отговор на още един

въпрос. И къде в България се среща пеликанът?

-          В нивите, ливадите, горите.

-          И в пещерите! – изкрещя Пепо. – Двойка, двойка! Госпожо, пишете и двойка! Дани, много съм разочарована от теб. През цялата година не си отворила

учебниците. Пепо, ти ще отговориш на следващия  въпрос. Изтърсиш ли пак някоя глупост, двойката ти е в кърпа вързана. Кой е най-високият връх в България?

-          Мусака! – извика Пепо.

-          Оле, Пепо, май си огладнял? Много обичаме мусака. Ще ни направиш ли? –

извикаха Деми и Дани.

-          Сгответе си. Станалите сте моми за женене. Мислите само за гаджета –

отвърна им Пепо.

-          Многознайкооо, кажи къде морето е най-сухо? – попита Деми.

-          На Северния полюс. Там морето е замръзнало и може да се пързаляме през

цялата година.

-          На географската карта, бе, тъпакооо! – каза Деми.

-          Боже, Боже, заболя ме главата от глупостите ви. Едва издържам вече. Колко

неграмотни и невъзпитани деца сте! Гледате само телевизия и се забавлявате в Интернет. Не учите и четете съвсем малко книжки. Нямате никакво желание да опознаете българската природа. А тя е много красива, но хората не я пазят. Отнасят се безмилостно към нея. За изпита трябваше да напишете проекти за любимата ви птица. Пепо, да чуем какво си написал.

-          Не съм написал проекта си, госпожо. Вчера ходих за риба с Емо и хванах един

голям шаран.

-          Като теб ли, бе? – попита Дани.

-          Деми, прочети твоя проект и да приключваме, защото ми се вдигна кръвното

налягане – каза Диди.

-          Аз писах за щъркела. Ще научите много интересни неща.

Деми започна да чете.

-          Може ли един въпрос? – прекъсна я Пепо. – Пишкат ли щъркелите?

-          Не, те не пишкат като другите животни, а изхвърлят навън течни вещества-

екскременти, които са птичата урина. И това ги прави леки и подвижни – обясни Деми.

-          А карат ли се помежду си? – попита Дани.

-          Щъркелът е внимателен към своята партньорка, щъркелката. Мътят и двамата.

Заедно се грижат и осигуряват храна за малките. Пепо, можеш да се поучиш на добри обноски… от щъркела – каза Деми.

-          От щъркела ли? Защо пък от него? – недоумяваше Пепо.

-          Ако щъркелът не поздрави партньорката си, а се друсне безцеремонно в

гнездото, тя го изхвърля веднага. И той чака покорно отвън, докато тя му разреши.

-          Ха, хааа! Разбра ли от кого трябва да се учиш на кавалерство? –  изсмя се

Дани.

-          А изневеряват ли си? – попита Пепо.

-          Двойката остава вярна  в брачния съюз, докато смъртта ги раздели – отговори

Деми.

-          Щъркелите спят ли по време на полет? – любопитстваше момчето.

-          Не ме прекъсвай, а слушай какво чета! – сопна се Деми.

-          Госпожо, каква оценка ще пишете на Деми, а на мен? – попита пак Пепо. – С

това красиво перо само шестици трябва да пишете.

-          А за колко мислиш, че заслужаваш? – попита Диди.

-          За една тройка може ли да напиша за пеликана? Утре ще донеса проекта си.

-          Може – каза Диди. – Дани, сега е твой ред. Прочети за коя птица си писала.

-          Госпожо, вчера забравих проекта на масичката в двора и козата го изяде.

-          Ха, хааа! Козата или козелът? – изсмяха се Деми и Пепо.

-          И ти ли писа за щъркела? – попита Диди.

-          Не. Аз писах за лебеда. Може ли утре да донеса проекта?

-          Да. Ученици, изпитът приключи. Само Деми го издържа. Ще ѝ пиша шестица. Тя

ще получи за награда едно перо от пеликан. Деми, нека то ти носи късмет във всички твои начинания!

-          Благодаря! – каза Деми. – Госпожо, обещахте да ни разкажете историята на

перото от пеликан.

-          Уморена съм, но ще ви я разкажа. През пролетната ваканция с родителите ми

ходихме на екскурзия до езерото „Сребърна”. Не мога да ви опиша каква вълшебна гледка е! Запленена съм от красотата му! Вечер, при пълнолуние, то изглежда като разтопено сребро. Отвсякъде се чуват омайни птичи гласове. Една вечер тримата седяхме в беседката и наблюдавахме птиците. Изведнъж съзрях на пътечката нещо да се белее. Тръгнах да видя какво е. Пристъпвах тихо, тихо напред, но нещото не се помръдваше. Приближих, коленичих и видях, че това е птица. Имаше около нея и няколко бели пера. Погалих я нежно по главичката. Тя трепна, сгуши се и притихна. Повиках баща ми. Той дойде бързо. Видя птицата и каза, че е пеликан. Със сълзи в очите го помолих да вземем пеликана и да го стоплим. Може би му е студено. Той каза, че не може. Взе пеликана в скута си и седна на един пън в края на пътечката. Птицата се опита да се отскубне, но баща ми я държеше здраво и тя след малко се отпусна и утихна. Тате внимателно прегледа пеликана, но нищо не откри.  Изведнъж аз забелязах нещо да червенее върху левия крак на пеликана. Върху пищяла имаше кръв. Видях рана. Зяпнах от изненада. Попитах баща ми от какво ще е тази рана. Той предположи, че някой лош човек е стрелял по птицата. Изпрати ме до хотелската стая да донеса пинцета, спирт и бинт. Баща ми внимателно проми раната, дезинфекцира я и я превърза. Каза, че пеликанът ще оздравее. Имал е късмет, че не е улучен в сърцето. Въздъхнах облекчено. Не усетих мама, която беше дошла при нас. Тя държеше в ръцете си перата от ранената птица. В това време пеликанът се изправи, направи крачка, огледа се и кимна с глава, сякаш ни благодари. След това разпери крила и отлетя. А ние бавно тръгнахме към хотела. В този миг изпитвах радост, че спасихме един живот, но и съжаление, че живата украса на природата, всеки ден умира. И виновни за това са хората. А те, птиците, се нуждаят от обич и спокойствие.

Скъпи ученици, задоволих ли любопитството ви?

-          Дааа! Много интересна история! – отговориха децата.

-          Пепо, набери малко череши да хапнем – каза Диди.

Той пъргаво се покатери на дървото.

-          Хайде, малки пеликанчета, отворете си човките да ви пусна черешки червенки.

-          Ах, глупако, само да ми слезеш, ще ти оскубя перата! – закани се Деми. – Вземи

тази кофичка.

Пепо напълни кофичката, но при слизането се закачи на един клон и скъса панталонките си. Разрева се:

-   Ами, сега! Мама ще ме пердаши!

Пепо хукна бързо към къщи, а момичетата се заливаха от смях.

 

 

Диана Пергелова

години: 13

град: Белово

Учител по БЕЛ: Румян

  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube