“Перо от пеликан” от Дончо Филипов, 9 години, гр. София

September 2, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Перо от Пеликан

Стоях в стаята си късно вечерта, до отворения прозорец, и гледах пълнолунието и блесналите в небето ясни, летни звезди. Мечтаех за нещо различно и необикновено.  Искаше ми се да ми се случи нещо по-така. Неочаквано, в този момент,се приземи с леки, плаващи движения, точно в дланите ми, едно огромно перо, което се появи от нищото и влезе точно през моя прозорец. От какво ли е? Гълъб, врабче? Прекалено голямо е. Дали това перо е необикновеното преживяване, което с нетърпение очаквам от толкова много време? Хората казват, че когато искаш нещо с цялото си сърце, то няма начин да не се сбъдне. Дали и на мене ще ми случи? Реших да открия като начало, от каква птица е това приказно перо. И… речено, сторено. Тръгнах тихо по стълбите надолу, за да не събудя нашите, леко притворих външната врата и се озовах в градината. Поогледах се, поослушах се, нещо шава зад розовия храст на мама. Я, пеликан! Дръъъъъъж гоооо…

Къде съм? Море, чайки, палми? Уау, аз съм на остров. Сам? О, не, с моя новооткрит приятел пеликана.  За приключения ли ме доведе? Защото за приключения съм винаги готов! Така си и беше, това беше моето най-весело изживяване до този момент. Увеселителен парк, напред! Хм, май съм си забравил портмонето у дома. Погледнах надолу и какво да видя – пеликанът държи в човката си карта за предплатен вход за увеселителния парк. Ех, какъв кеф! От всички забавления по колкото си искам! Освен това всички продавачи ме канеха да си взема безплатно от техните стоки. Дано мама не разбере, че изядох седем сладоледа. Да пояздя пони и да се разходя с лодка? О, няма проблеми! А сега на целенето на истински маймунки с лешници. Мисля, че това приключение ще го помня дълго. Дали ще участвам в гмуркането във вана с розови листа? Иска ли питане! Напреееед…

-          Ах, мамо, ти какво правиш тук?

-          Дойдох в стаята ти, миличко, да проверя защо викаш и се смееш на сън, но се радвам ако си сънувал нещо приятно. Между другото намерих едно пеликаново перо, като се качвах по стълбите. Не зная от къде се е взело, но ти го подарявам за късмет. Лека нощ, слънчице!

Мама тръгна надолу по стълбите, а аз прибрах пеликановото перо под възглавницата, където стоеше и първото. Две пера, две приключения, кога ли ще е второто? А утре в градината отивам на лов за още и още пеликанови пера.

 

 

Дончо Филипов

години: 9 години

град: София

 

  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube