Tag Archives: Изкушението

Този ден казвам на Моника, че много искам да гледам „Алиса в страната на чудесата”. Тя отговаря, че никога не е била на триизмерно кино и че можем да отидем заедно. Отваря лаптопа на татко и проверява програмата. Дават го от 16 ч., но аз съм на училище до 18 ч.

- Mожеш да кажеш, че ти е лошо и да си тръгнеш по-рано – предлага `Моника.

Гледам я невярващо.

- Майка и татко ще се ядосат.

- Това ще е наша тайна – намига ми Моника.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

Това бяха най-щастливите дни в живота ми дотогава. Сутрин майка и татко отиваха на работа, а аз оставах вкъщи с Моника и готвех уроците си. Моника ставаше късно и идваше в моята стая, за да ми каже „добро утро” и ме питаше с този неин гальовен глас дали искам да отида при нея и да й правя компания, докато си пие кафето. Аз изобщо не чаках да ме убеждава. Зарязвах уроците и отивах при нея. Тя  правеше кафето си и цялата кухня и дневна започваха да ухаят. После сядахме на дивана, тя бавно отпиваше от кафето и ме питаше разни неща. Питаше ме за училището, за приятелите ми и дали харесвам някое момиче. Майка и татко никога нямаха време и не говореха с мен така. Аз не им се сърдех, защото знаех, че имат много работа и че са уморени. И сега дори да се опитат да говорят с мен така, аз не искам. Неудобно ми е. А с Моника не ми е неудобно. На нея й казвам всичко. Не веднага. Малко по малко.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева