Проектът „Перо от пеликан” приключи

October 1, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Това трябваше да напишем още преди три седмици, но все не успявахме, затрупани от всякакви задачи. А може би просто не ни се искаше да оповестим официално края на нещо толкова вълнуващо, в което ни въвлече една спонтанна хрумка…

Не мога, нито искам, да говоря от името и на двете ни какво беше този проект за нас. Твърде лично е преживяването му. За мен той беше пътешествие, в което отправната точка е ясна, също и посоката, но пътят и крайната дестинация се оказаха пълни с изненади.

По план книгата „Перо от пеликан” трябваше да се появи веднага след приключването на проекта. Проектът приключи, но книга още няма. Означава ли това, че той не е бил успешен? Точно обратното. Лично на мен като автор, благодарение на една непланирана среща (за повече информация вижте предния постинг „Кога ще излезе книгата „Перо от плекикан?”), това пътешествие ми помогна да развия още текста си и  да го задълбоча… нещо, което продължавам да правя.

Но въпреки че проектът тръгна от и се случваше около него, това, което той ми донесе далеч надскочи рамките му – радостта от всички талантливи текстове, които получихме в конкурса, възможността да интервюирам и да науча гледните точки по теми, които ме вълнуват, на толкова интересни и разнородни творци и професионалисти, вълнението да видя интерпретации на написаното от мен под формата на трейлър и кадри, реализацията на събитията в Бургас… и най-вече контакта с всички организации и личности, които ни подкрепиха.

За мен усещането за тези три месеца на протичането му е като возене на бързо влакче в лунапарк. Имаше много адреналин и положителни емоции… имаше и изтощение. Преди Бургас и по време на престоя ни там със Зори бяхме на предела на силите си. Работехме по проекта покрай натоварените си професионални ангажименти, късно вечер, нощем, рано сутрин, в полусън…, но някаква енергия ни помагаше да продължим, да го докараме до края… И когато обявихме победителите в конкурса и дойде ред да напишем новината, че проектът приключва, силите ни напуснаха. И започнахме да отлагаме тази новина от днес за утре и от утре за другата седмица…

Преди два дни бях гост в класа в ОУ „Братя Миладинови” в Бурас, от което имахме най-много участници в конкурса. Там връчих грамота на Петър Каменски за класирането му на второ място и на Венета Иванова за „Най-вдъхновяващ учител”. Занесох и перото, което даде името на текста ми. Всички деца се изредиха да го докоснат. Задаваха ми въпроси за писането и за книгата. Бяха отворени, любознателни, спонтанни. Тръгнах си оттам окрилена.

И може би това обобщава преживяването ми на проекта – влязох в него с едно перо… от пеликан. А излизам с криле.

И както често се случва, когато едно нещо приключва, то отваря път за друго. Това, което се роди от проекта ни, като негов продължител, освен, надявам се, един по-зрял и порастнал текст, е фондацията „Перо от пеликан”. В нея със Зори искаме да реализираме още много вълнуващи културни проекти, за които ще ви информираме своевременно.

И накрая – още веднъж голямо БЛАГОДАРЯ на всички, които бяхте с нас през тези месеци под една или друга форма! И до нови срещи!

Истински се надявам следващата новина тук да е за представянето на книгата.

 

Сънят на едно момче…

September 8, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

В началото на май, 2012 г. проектът „Перо от пеликан” е само идея. Имаме среща с Борислав Пенков, към когото ни насочва Румяна Емануилиду, главен редактор на в. „Черноморски фар”.

„Какво? Снимки по книга? С 12-годишен герой? Без да снимам лица? Трудно е… Усещанията на героя в книгата и места в Бургас? Кои места? Ама той е момче, едно момче има друг поглед… момче… Различно е… Пратете ми текста, искам да го прочета. Ако ми хареса, ще го направя.”

Седмица по-късно Борислав потвърди участието си в проекта. Но с една уговорка:

„По моя начин!” „И кой е той?” „Ще се върна към моите 12 години… Страховете, болката, радостта и съмненията на Мартин, пречупени през моите спомени…Без пейзажи и места, ако искате такива, имате си фотоапарати, снимайте… J.”

С фотообектива си Борислав потърси своя Мартин – в репортерското си ежедневие, насред изложби, фестивали, премиерско посещение, атентат… И създаде… съня на едно момче.

Благодарим ти, Борка!

Фотографии и творческа концепция: Борислав Пенков

Съ-автор в творческата концепция и монтаж: Мирела Караджова

Кога ще излезе книгата „Перо от пеликан”?

September 4, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Това е въпросът, който всички ми задават напоследък. И след като проектът ни представя случването на една книга, дойде моментът да хвърля светлина върху последните развития.

През изминалите седмици се случи следното: една от най-добрите издателски къщи прояви интерес към текста. След първоначалната комуникация помежду ни, прехвърлиха „Перо от пеликан” към един от най-маститите и критични литературни критици в момента – Митко Новков.  В имейла, който ми изпрати, след като беше прочел текста,  ми препоръчваше „по-мащабно разгръщане на сюжета и сюжетните лини, за да се превърне “Перо от пеликан” в истински роман” и даваше конкретни идеи за това кои образи и ситуации могат да бъдат надградени.

Разбира се, в първия момент, не се зарадвах особено да разбера, че ме чака още работа по творба, която смятах за завършена. Най-важното за мен винаги е било да развия потенциала на текстовете си до край в рамките на капацитета ми, а не публикуването само по себе си. В случая обаче ситуацията беше различна. Текстът беше получил публичност още преди появата си като книга, благодарение на проекта ни, и във въздуха витаеше очакване. Какво се случва оттук нататък? Какво става с книгата? Това породи и първоначалната ми вътрешна съпротива. Тя продължи… един миг. В следващия вече знаех, че това е рядък шанс. Шанс да получа обективна, критична и градивна обратна връзка за написаното от мен от ерудиран професионалист.

Видях се с Митко Новков и обсъдихме всичко, което  можеше да бъде коригирано или развито в текста. Срещата ни беше много позитивна и вдъхновяваща за мен. Разговорът ни ми помогна да видя нови перспективи по отношение на сюжета и героите, пропуснати до момента. Ще издам една-две от тях. Например, според него героят ми звучеше твърде наивно за 12-годишно момче. Също така решихме, че нещо, което би направило творбата ми по-многопластова, би било включването на “гласовете” на другите герои – тяхното преживяване на и гледни точки към случващото се.

И тази седмица се захванах отново за работа. Процесът е вълнуващ… Ще ви държа в течение.

 

„Перо от пеликан” стана успешен предговор към „Четящият човек”

August 7, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Деца и възрастни дотворяваха романа на Ирина Папанчева

 

Публично четене от деца на романа „Перо от пеликан” на Ирина Папанчева напълни залата на втория етаж на книжарница „Хеликон” в Бургас в събота вечер. Инициативата беше една от първите прояви на фестивала „Четящият човек”, организиран от книжарници „Хеликон” в Бургас още преди официалното му откриване на 6 август.

Децата прочетоха за първи път една цяла случка от романа, след което заедно с възрастните и с помощта на Даниела Пехливанян от Център за психологическо консултиране „Де Анима” дотворяваха няколко други истории от книгата, чието начало им бе предоставено от автора.“Първата ми среща с Ирина беше в един много дъждовен ноемврийски ден. Щастлива съм, че тя е тук отново, щастлива съм, че и вие сте тук. Това събитие предшества нашия фестивал “Четящият човек”. Организираме го по повод 20-годишнината от създаването на “Хеликон” и винаги сме били радостни, когато до нас има хора като Ирина и Зорница с интересни проекти. Четенето е самотно занимание – всеки, който чете знае това, но ето тук са се събрали двама души, които са решили да направят нещо различно и това води до съвсем друго измерение. Успех!”, каза Анна Стоянова, управител на книжарница „Хеликон”.В края беше изтеглена и томбола за всички участници в седмицата от събития в рамките на проекта „Перо от пеликан”, който предостави възможност на бургаската общественост активно да съпреживее книгата. Три награди – продуктите Sea Stars, произведени от бургаската луга, бяха връчени от Гергана Иванова, представител на производителя им – Институтът по обща и неорганична химия към Българската академия на науките (ИОНХ-БАН).

Мистично преживяване

August 3, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

„Баба вече беше на брега и правеше йогийските си упражнения. Силвия ме хвана за лакътя, както обикновено, и тръгнахме натам. Присъединихме се към баба и започнахме да правим упражненията. И после – медитацията. Както вдишвах и издишвах със затворени очи, видях светлината, която се излъчваше от тялото ми. Видях и Силвия, без да я виждам, и Алекс, и майка и татко, и баба…не виждах лицата и телата им и същевременно ми се струваше, че ги виждам по-добре отвсякога, сливайки моята светлина с тяхната. Не знам колко дълго трая това, но когато отворих очи си помислих, че това трябва да е било мистично преживяване. Баба понякога говори за мистични преживявания след медитацията. Първоначално исках да го споделя, но нещо ме накара да замълча, сякаш така щях да го запазя за по-дълго.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

Светлинна нишка

August 2, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

„През следващите дни Силвия и майка й започнаха да идват с нас на плажа рано сутрин. Плувахме в топлото море и правехме заедно Йога и медитация. В една от тези медитации се случи нещо прекрасно. Видях майка и татко щастливи по отделно. А помежду им бях аз. Всеки един от тях беше свързан с мен със светлинна нишка. И разбрах, че въпреки че вече не са заедно, те си остават мои родители и това никога няма да се промени. Почувствах особена радост от това откритие.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„все така ме връхлитаха мисли”

August 1, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

„Днес баба ни показа други асани, които не бяха много трудни. По време на медитацията обаче все така ме връхлитаха мисли. Не знам защо, но си представих как с майка и татко сме на плажа и татко ме учи да плувам. Стана ми тъжно и се опитах да не мисля. Но ми беше трудно.”

 ”Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„…от тази медитация така ми се приспа”

July 30, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

„Не знам колко дълго продължи медитацията. Стори ми се много дълго. Когато отворихме очи, баба изглеждаше доволна от нас. А на мен ми бяха изтръпнали краката. И от тази медитация така ми се приспа, че просто нямах търпение да се приберем и да си легна пак.

- Е, какво почувствахте? – поиска да знае баба.

- Беше много приятно – отговорих аз, но не споменах нищо за   Моника. И без това ме беше срам да говоря за това, а пък в присъствието на майка имаше риск да доведе до потоп от сълзи и нервни изблици.

- Нищо – отговори вяло майка и погледна към морето.

- Като за първи път добре – заключи баба – Ще видите с редовна практика колко по-дълбоко и прекрасно ще стане преживяването.

Това за редовната практика ме притесни. Да не би баба да си мисли, че ще ме вдигне отново толкова рано?”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

“Подготвила съм ви оздравителна програма”

July 28, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

След като се наобядвахме – аз повторно, майка – съвсем символично, баба ни погледна с нейния решителен поглед, който винаги малко ме плаши, защото значи, че е намислила нещо и невинаги то е точно това, което искам. Видях, че и лицето на майка се изопна в очакване.

- Подготвила съм ви оздравителна програма. Започва от утре сутрин – заяви тя.

- Каква програма, майко? Нямаме нужда от никакви програми, дошли сме да почиваме –опита се да се възпротиви майка.

- Точно така! Почивка! Но оздравителна. И само да съм чула дума! И двамата имате нужда от укрепване, какво сте се омърлушили?! Да не се е свършил светът, я?!

Светът не се беше свършил… още. Но, когато на следващата сутрин баба ни събуди в шест часа, поне на мен ми се стори, че това е краят му. И краят на ваканцията ми, която току що бе започнала.

  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube