„ако и майка ме напусне, какво ще правя?”

July 25, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Майка нищо не яде, но и сега едва-едва хапва от картофите. Откакто татко ни напусна, почти не яде. В началото плачеше много. Взе си отпуска и само лежеше и плачеше. Тогава изобщо не ядеше. Само идваше да провери дали аз съм ял и ми забъркваше нещо набързо. Освен това водеше дълги телефонни разговори с леля Ана, най-добрата й приятелка. Чувах я да казва, че не й се живее и че стои жива само заради мен. Това много ме изплаши и се чудех сега, както татко ни напусна, ако и майка ме напусне, какво ще правя. Дали ще ме дадат в един от тези домове за деца без родители? Не исках да ходя там. В Бургас сме минавали покрай дома. Има много висока ограда и децата гледат през решетките навън като маймунки в клетка.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„Мамо, аз съм тук!”

July 24, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Погледнах майка. Но тя сякаш изобщо не бе с нас и не чуваше разговора ни. Гледаше замислено пред себе си – не към морето, но не и към брега, а към нещо, което ние с баба не можехме да видим. Прииска ми се да я дръпна и да й кажа: „Мамо, аз съм тук! Мамо, обичаш ли ме още? Мамо, сърдиш ли ми се, че татко и Моника ни напуснаха, защото излъгах учителката за киното? Мамо…”.

Но не й казах нищо. И изведнъж ми се приплака. Но понеже съм мъж, стиснах зъби и преглътнах сълзите.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„Вече нямам татко”

July 23, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Татко ни е напуснал. Напуснал е не само майка. Напуснал е и мен. Вече нямам татко. И Моника ме е напуснала.

Когато всичко това ми се изясни, аз също започнах да плача. Тогава майка ме придърпа към себе си и дълго плакахме заедно. Този ден не отидох на училище. Когато спря да плаче за малко и стана да направи закуска, майка се обади на учителката и каза, че не съм добре. Тя също не отиде на работа. Стояхме си в опразнения апартамент и оплаквахме раждането на новия си живот.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

“В онази сутрин майка не ме събуди за училище”

July 22, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

В онази сутрин майка не ме събуди за училище. Събудих се сам. Апартаментът ми се стори странно тих. Станах и отидох в дневната. Нямаше никой. Тръгнах към спалнята. Когато наближих, чух накъсен задавен звук като от хлипане. Предпазливо отворих вратата. Майка лежеше сама в леглото. Беше прегърнала възглавницата и плачеше на глас. Лицето й беше червено, а очите – подпухнали. Отидох при нея и се опитах да я прегърна. Тя не направи нищо. Само започна да плаче още повече.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„Това ще е наша тайна”

July 10, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Този ден казвам на Моника, че много искам да гледам „Алиса в страната на чудесата”. Тя отговаря, че никога не е била на триизмерно кино и че можем да отидем заедно. Отваря лаптопа на татко и проверява програмата. Дават го от 16 ч., но аз съм на училище до 18 ч.

- Mожеш да кажеш, че ти е лошо и да си тръгнеш по-рано – предлага `Моника.

Гледам я невярващо.

- Майка и татко ще се ядосат.

- Това ще е наша тайна – намига ми Моника.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„усещах, че обиквам Кризата”

July 6, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Не знаех какво означава Кризата, за която всички говореха непрекъснато. По начина, по който говореха, разбирах, че не е нещо хубаво, даже никак. Но аз усещах, че я обиквам, понеже ни оставяше Моника. Кризата бе сладкият глас на Моника и сияйната й усмивка в дома ни.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

Гальовният глас на Моника

July 3, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Това бяха най-щастливите дни в живота ми дотогава. Сутрин майка и татко отиваха на работа, а аз оставах вкъщи с Моника и готвех уроците си. Моника ставаше късно и идваше в моята стая, за да ми каже „добро утро” и ме питаше с този неин гальовен глас дали искам да отида при нея и да й правя компания, докато си пие кафето. Аз изобщо не чаках да ме убеждава. Зарязвах уроците и отивах при нея. Тя  правеше кафето си и цялата кухня и дневна започваха да ухаят. После сядахме на дивана, тя бавно отпиваше от кафето и ме питаше разни неща. Питаше ме за училището, за приятелите ми и дали харесвам някое момиче. Майка и татко никога нямаха време и не говореха с мен така. Аз не им се сърдех, защото знаех, че имат много работа и че са уморени. И сега дори да се опитат да говорят с мен така, аз не искам. Неудобно ми е. А с Моника не ми е неудобно. На нея й казвам всичко. Не веднага. Малко по малко.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„Момичето, което не танцувало”

June 28, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Майка и татко са се запознали на Студентския празник. Тя била предпоследна година студентка и празнувала с колегите си на Боровец, а той пък бил със свои приятели от студентските години.  Всички от компанията на майка цяла вечер танцували, а тя седяла и гледала. Така я забелязал баща ми. Момичето, което не танцувало. И по-точно хубавото момиче, което не танцувало, винаги подчертаваше той. Баща ми също не танцувал. Танците никога не са му били силна страна. Но когато пуснали блус, отишъл и я поканил. Майка много се изненадала. Най-хубавият мъж в заведението да покани точно нея. Това го казваше тя и на баща ми му ставаше много приятно. И в този блус нещо се случило. И двамата говореха за някаква химия. Той казваше, че като я прегърнал, разбрал, че не трябва да я пуска. Никога повече. А тя, че почувствала закрила и сигурност. И всичко това в един танц. Изобщо не мога да си представя как е възможно. И то без изобщо да говорят, докато танцували. Казали си само имената. Когато блусът свършил, той я завел на своята маса и я представил на приятелите си. На следващия ден отишли на разходка в планината. А когато се върнали в София, продължили да се виждат.  Майка завършила на следващата година и с баща ми започнали да живеят заедно. След още година се оженили и съм се появил аз.

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

Сиянието на майката

June 18, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

„Не след дълго майка ме извика за вечеря. Помня тази вечеря, защото всичко беше по-различно от обикновено. Майка сияеше и беше много хубава така. Усмихваше се през цялата вечер и говореше оживено. Татко не гледаше постоянно към телевизора и даже участваше в разговора, и каза няколко вица, на които Моника много се смя. А аз се къпех в смеха й и ми идеше да пея, и да ги прегърна и тримата, и да помоля Моника да остане завинаги с нас.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube