Сиянието на майката

June 18, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

„Не след дълго майка ме извика за вечеря. Помня тази вечеря, защото всичко беше по-различно от обикновено. Майка сияеше и беше много хубава така. Усмихваше се през цялата вечер и говореше оживено. Татко не гледаше постоянно към телевизора и даже участваше в разговора, и каза няколко вица, на които Моника много се смя. А аз се къпех в смеха й и ми идеше да пея, и да ги прегърна и тримата, и да помоля Моника да остане завинаги с нас.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„изражение каквото не познавах дотогава”

June 18, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

“Час или два по-късно чух да се прибира баща ми. Отидох в другата стая, за да го посрещна. Така присъствах на момента, когато майка му представи Моника. Бях зад гърба й и не виждах нейното лице, но можех да видя неговото. То имаше изражение каквото не познавах до тогава. Леко издължено. Учудено. Сякаш Моника беше от друг свят и той не знаеше какво да каже. А баща ми винаги знае какво да каже.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube