Не знаех какво означава Кризата, за която всички говореха непрекъснато. По начина, по който говореха, разбирах, че не е нещо хубаво, даже никак. Но аз усещах, че я обиквам, понеже ни оставяше Моника. Кризата бе сладкият глас на Моника и сияйната й усмивка в дома ни.
“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева
Майка и татко са се запознали на Студентския празник. Тя била предпоследна година студентка и празнувала с колегите си на Боровец, а той пък бил със свои приятели от студентските години. Всички от компанията на майка цяла вечер танцували, а тя седяла и гледала. Така я забелязал баща ми. Момичето, което не танцувало. И по-точно хубавото момиче, което не танцувало, винаги подчертаваше той. Баща ми също не танцувал. Танците никога не са му били силна страна. Но когато пуснали блус, отишъл и я поканил. Майка много се изненадала. Най-хубавият мъж в заведението да покани точно нея. Това го казваше тя и на баща ми му ставаше много приятно. И в този блус нещо се случило. И двамата говореха за някаква химия. Той казваше, че като я прегърнал, разбрал, че не трябва да я пуска. Никога повече. А тя, че почувствала закрила и сигурност. И всичко това в един танц. Изобщо не мога да си представя как е възможно. И то без изобщо да говорят, докато танцували. Казали си само имената. Когато блусът свършил, той я завел на своята маса и я представил на приятелите си. На следващия ден отишли на разходка в планината. А когато се върнали в София, продължили да се виждат. Майка завършила на следващата година и с баща ми започнали да живеят заедно. След още година се оженили и съм се появил аз.
“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева