„…от тази медитация така ми се приспа”

July 30, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

„Не знам колко дълго продължи медитацията. Стори ми се много дълго. Когато отворихме очи, баба изглеждаше доволна от нас. А на мен ми бяха изтръпнали краката. И от тази медитация така ми се приспа, че просто нямах търпение да се приберем и да си легна пак.

- Е, какво почувствахте? – поиска да знае баба.

- Беше много приятно – отговорих аз, но не споменах нищо за   Моника. И без това ме беше срам да говоря за това, а пък в присъствието на майка имаше риск да доведе до потоп от сълзи и нервни изблици.

- Нищо – отговори вяло майка и погледна към морето.

- Като за първи път добре – заключи баба – Ще видите с редовна практика колко по-дълбоко и прекрасно ще стане преживяването.

Това за редовната практика ме притесни. Да не би баба да си мисли, че ще ме вдигне отново толкова рано?”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„Ако това беше медитацията, вече много ми харесваше”

June 9, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

„- Сега ще направим няколко прости упражнения. Учихме ги в курса по Йога – каза баба, когато излязохме.

- Какво е Йога? – веднага поисках да знам.

- Йога е древна индийска система от упражнения, които спомагат за физическо и психично здраве. Казват се асани – издекламира баба – Ще видите какъв невероятен ефект има.

И започна да ни показва и обяснява кога да вдишваме и кога да издишваме. Упражненията бяха само пет за моя радост, а мисля, и на майка. И не бяха трудни. Всяко от тях трябваше да правим по пет пъти. Представляваха извиване на тялото във всички посоки. Майка се опита пак да се измъкне, но този път баба беше категорична. Когато упражненията свършиха, си отдъхнах и си помислих: „Свърши се!” Но не. Баба разпъна енергично трите хавлии и каза:

- Сега ще медитираме.

И като видя неразбиращия ми поглед, този път сама обясни:

- По време на медитацията човек се отпуска и не мисли за нищо. Това е целта й – мислите да спрат и съзнанието да си почине. Да влезе в състояние на дълбок покой.

И така седнахме на хавлиите по турски. Стиснах силно очи и започнах да се мъча да медитирам. Опитвах се да не мисля за нищо и така мислех за това, че не трябва да мисля за нищо, и пак се опитвах, струваше ми се, че ще започне да излиза пара от главата ми от всички тези опити. И тогава изведнъж видях Моника, широката й усмивка с равни бели зъби и усетих как ме погалва по косата, както имаше навика да прави. Ако това беше медитацията, вече много ми харесваше.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube