Проектът „Перо от пеликан” приключи

October 1, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Това трябваше да напишем още преди три седмици, но все не успявахме, затрупани от всякакви задачи. А може би просто не ни се искаше да оповестим официално края на нещо толкова вълнуващо, в което ни въвлече една спонтанна хрумка…

Не мога, нито искам, да говоря от името и на двете ни какво беше този проект за нас. Твърде лично е преживяването му. За мен той беше пътешествие, в което отправната точка е ясна, също и посоката, но пътят и крайната дестинация се оказаха пълни с изненади.

По план книгата „Перо от пеликан” трябваше да се появи веднага след приключването на проекта. Проектът приключи, но книга още няма. Означава ли това, че той не е бил успешен? Точно обратното. Лично на мен като автор, благодарение на една непланирана среща (за повече информация вижте предния постинг „Кога ще излезе книгата „Перо от плекикан?”), това пътешествие ми помогна да развия още текста си и  да го задълбоча… нещо, което продължавам да правя.

Но въпреки че проектът тръгна от и се случваше около него, това, което той ми донесе далеч надскочи рамките му – радостта от всички талантливи текстове, които получихме в конкурса, възможността да интервюирам и да науча гледните точки по теми, които ме вълнуват, на толкова интересни и разнородни творци и професионалисти, вълнението да видя интерпретации на написаното от мен под формата на трейлър и кадри, реализацията на събитията в Бургас… и най-вече контакта с всички организации и личности, които ни подкрепиха.

За мен усещането за тези три месеца на протичането му е като возене на бързо влакче в лунапарк. Имаше много адреналин и положителни емоции… имаше и изтощение. Преди Бургас и по време на престоя ни там със Зори бяхме на предела на силите си. Работехме по проекта покрай натоварените си професионални ангажименти, късно вечер, нощем, рано сутрин, в полусън…, но някаква енергия ни помагаше да продължим, да го докараме до края… И когато обявихме победителите в конкурса и дойде ред да напишем новината, че проектът приключва, силите ни напуснаха. И започнахме да отлагаме тази новина от днес за утре и от утре за другата седмица…

Преди два дни бях гост в класа в ОУ „Братя Миладинови” в Бурас, от което имахме най-много участници в конкурса. Там връчих грамота на Петър Каменски за класирането му на второ място и на Венета Иванова за „Най-вдъхновяващ учител”. Занесох и перото, което даде името на текста ми. Всички деца се изредиха да го докоснат. Задаваха ми въпроси за писането и за книгата. Бяха отворени, любознателни, спонтанни. Тръгнах си оттам окрилена.

И може би това обобщава преживяването ми на проекта – влязох в него с едно перо… от пеликан. А излизам с криле.

И както често се случва, когато едно нещо приключва, то отваря път за друго. Това, което се роди от проекта ни, като негов продължител, освен, надявам се, един по-зрял и порастнал текст, е фондацията „Перо от пеликан”. В нея със Зори искаме да реализираме още много вълнуващи културни проекти, за които ще ви информираме своевременно.

И накрая – още веднъж голямо БЛАГОДАРЯ на всички, които бяхте с нас през тези месеци под една или друга форма! И до нови срещи!

Истински се надявам следващата новина тук да е за представянето на книгата.

 

Мирела Караджова за “Перо от пеликан”

September 11, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

“Ако трябва с една дума да опиша емоцията, която ме завладя, опознавайки проекта “Перо от пеликан”, то това е “очарование”.  Това не просто е най-оригиналният начин за представяне на сюжет, и то все още неизлязал от печатницата, а и най-вълнуващият и пълноценен такъв. Да заразиш детската душа с идея не е трудно, но да накараш тази душа да изпита, усети, почувства и запомни емоцията от съ-преживяването на едно художествено произведение – това е вълшебство!
Детският живот в реалността доста често се разминава от розовия свят, описан в  детските книжки. Очарована съм от тази хрумка на проекта “Перо от пеликан” да запознае малчуганите с алтернативната реалност – тази на болката, страха, липсата… но по един пъстър, шарен, образователен и безопасен начин – дори с професионална намеса в лицето на психологически консултант. Завладя ме нестандартността на идеята – да съчетаеш четенето на история с това да възпитаваш непознати деца на “живот”. И то не просто на живот, а на начин на живот. Красив начин на красив живот, в какъвто той се превръща, с практикуването на йога и медитация.

“Перо от пеликан” е проект, който отваря сетивата. От пръв поглед детска история, а всъщност – историята на живота. Независимо от възрастта, сюжетът, случките те провокират на дълбоко замисляне. Именно в такова изпаднах и аз, получавайки поканата от Борислав, да съ-авторствам на концепцията на филмчето, което създадохме.

За мен беше важно да пресъздам напрежението от човешкия живот… напрежение, което може да присъства дори и в детството… напрежение, породено от външните фактори, (не)зависещи от детската душа…

А щастието да се потопя в снимковия материал на най-добрия в репортажната фотография в Бургас – Борислав Пенков, е неописуемо. Толкова много детски лица, емоции, състояния, фактори, дори съдби – и всичко това уловено в кадър! Тринадесет годишният Мартин е навсякъде около нас – и тъжният, и влюбеният! И неразбиращият, и неразбраният… Нека не го подминаваме с безразличие, а му подарим поне една усмивка…”

 

Мирела Караджова, художник

Повече за Мирела можете да научите от тук

 

Селекцията в конкурса „Перо от пеликан” приключи

September 10, 2012 by Перо от пеликан | 1 Comment

Късно снощи приключи окончателната селекция в конкурса „Перо от пеликан”.

Журито с председател Ирина Папанчева (писател, журналист и експерт по комуникации) и членове: Христо Димитров-Хиндо (оператор, сценарист и автор), Жюстин Томс (водещ експерт в областта на онлайн медиите, маркетинга и PR), Жасмина Тачева (Public Republic Junior) и Александра Владимирова (автор на skype романа „Станислав моя любов”) отличи следните участници:

1во място – Илиян Тонев Тодоров, 13 г., гр. Мездра

Награда: Две нощувки със закуски и вечери в хотел „Авлига Бийч”, Слънчев бряг, за семейство и посещение на Увеселителен парк Екшън Аквапарк

2ро място – Петър Аспарухов Каменски, 12 г., гр. Бургас

Награда: Участие в курс за стимулиране на творческите заложби, организиран от Център за психологическо консултиране „Де Анима”

3то място – Александър Петров Станков, 9, гр. София

Награда: Безплатен онлайн езиков курс по избор от 11 езика с продължителност 60 часа, предоставен от LingQ.

Наградата на читателите, комплект от книги, предоставени от Kafene.bg, се присъжда на Никол Ивова Демирева, 12 г., гр. Бургас, след онлайн гласуване, в което тя получи 350 гласа.

Поощрителната награда на Ирина Папанчева – ръчно изработен тефтер от Италия – ще получи Габриела Петева Петрова, 17 г., гр. Русе.

Грамотата за „Най-вдъхновяващ учител” отива при Венета Иванова, учител по БЕЛ в ОУ ”Братя Миладинови”, гр. Бургас, за която гласуваха 9 от участниците в конкурса.

Общо 11 учители бяха номинирани.

„Това беше изключително труден избор. В течение на седмица с колегите ми от журито четохме и препрочитохме творбите. Във всяка откривахме нещо уникално и грабващо. Впечатлени сме от таланта и оригиналното мислене на участниците ни. От името на журито поздравявам победителите в конкурса! Поздравявам и всички останали участници – продължавайте да творите и да развивате дарбата си! За нас всички сте победители. Със Зорница имаме желание да споделим всички творби, които получихме не само чрез онлайн публикуването, което вече осъществихме, и се надяваме през идните месеци да ви зарадваме с новина в тази посока”, каза Ирина Папанчева.

66 творби на деца и младежи на възраст от 9 до 18 г. бяха получени в конкурса за есе или кратък разказ на тема „Перо от пеликан”. В конкурса са представени 24 населени места, като най-силно са застъпени Бургас с 14 творби, Поморие – с 11 и София – с 8.

 

Жюстин Томс: Успехът има различно значение за всекиго

September 9, 2012 by Перо от пеликан | 1 Comment

Интервю на Ирина Папанчева с Жюстин Томс

Казвам се Жюстин Томс и това не е псевдоним, а истинското ми име. Българка от арменски произход, ако се чудите защо се казвам така. Занимавам се с онлайн медии и онлайн маркетинг от края на 90-те. Преподавам, пиша статии и книги по темата. Децата, децата и компютрите, Интернет и уеб като цяло, развитието на уеб в бг, зелено – това са моите теми. Иначе обичам кафе, с приятели, на открито и игрите с децата си. :) :)

Кое е първото нещо, което привлича вниманието ти в една книга?

Естествено някак първо ме грабва корицата, след това името на автора и на самата книга. Но това, което остава е съдържанието – ако е добро – книгата остава в сърцето ми завинаги.

Държа на красиви книги, стилни и комуникиращи добре текста корици, перфектно оформление – всичко това с и от уважение към книгата.

Достатъчно ли е за един писател днес да бъде талантлив, за да стигне до читателите си? Или е нужно още нещо?

Щастливи сме днес, че имаме Интернет. И да, човек с талант има шанс да достигне до читателите си.

Слагаш ли знак за равно между успех и талант?

За съжаление – не. Свидетели сме на много считани за успели хора, които вероятно имат талант, но други качества доминират. Има и много талантливи хора, които поради различни обстоятелства не успяват да изплуват и добият популярност. Може би и не е нужно. Успехът има различно значение за всекиго и това е много ценно. Следва да го уважаваме.

При всички случаи мисля, че ако човек има импулси да твори, трябва да развива таланта си. А ако иска да успее – ще намери и начини да го направи.

Как се роди идеята за Kafene.bg?

Когато започвахме работа по сайта Kafene.bg през 2007-ма сякаш нямаше място, което да събира всички изкуства на едно място и случващото се в България в културен аспект. Така се роди идеята за Kafene.bg — място, което събира приятелите на изкуството.

Смяташ ли, че талантът трябва да бъде култивиран и развиван от най-ранна възраст? Как Kafene.bg прави това?

Да, смятам. Децата са чудо. Те се раждат с много и разнопосочни таланти. Една от важните задачи на родителите е да подкрепят това, да не пречат, а помогнат на детето да намери своите силни страни и да ги развие. Това – отвъд личните амбиции, предразсъдъци и изцяло в полза на самото дете. Трябва да успяваме да съхраним уникалността на всяко дете.

Какво би посъветвала децата, които пишат и биха искали да имат публикация в Kafene.bg?

Да изпратят по мейл свои творби на info@kafene.bg.

Какво послание искаш да изпатиш с наградата, която Kafene.bg  предоставя за един от участниицте в конкурса?

Искам да насърча писането — изисква се освен талант и много труд. А България има нужда и от талантливи и от работливи хора! Нека дори и тези, които не са спечелили да не спират да пишат и да се развиват! И да участват в следващите конкурси!

Защо прие поканата да се присъединиш към журито на „Перо от пеликан”?

Защото обичам да чета детски творби, да се докосвам до таланта на младите, до тяхната искреност, изобретателност и находчивост. Всеки добър конкурс насърчава развитието и това също ми харесва. А и съм в изключително приятна компания, не на последно място.

Какво е отношението ти към електронните книги? Смяташ ли, че ще изместят книжното тяло?

Мисля, че това още дълго няма да се случи. Аз също чета електронни книги. Има много предимства да се чете в дигитален формат. Но книгата, допирът и мирисът на хартия си остават незаменими!

Какво би пожелала на „Перо от пеликан”?

Да намери своите читатели, да им достави удоволствие и дълго да е неизменна част от детските библиотеки и полици с книги, към които се посяга често. И да усмихне много деца!

 

Повече за Жюстин Томс можете да откриета на: http://justinetoms.com/

 

Кога ще излезе книгата „Перо от пеликан”?

September 4, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Това е въпросът, който всички ми задават напоследък. И след като проектът ни представя случването на една книга, дойде моментът да хвърля светлина върху последните развития.

През изминалите седмици се случи следното: една от най-добрите издателски къщи прояви интерес към текста. След първоначалната комуникация помежду ни, прехвърлиха „Перо от пеликан” към един от най-маститите и критични литературни критици в момента – Митко Новков.  В имейла, който ми изпрати, след като беше прочел текста,  ми препоръчваше „по-мащабно разгръщане на сюжета и сюжетните лини, за да се превърне “Перо от пеликан” в истински роман” и даваше конкретни идеи за това кои образи и ситуации могат да бъдат надградени.

Разбира се, в първия момент, не се зарадвах особено да разбера, че ме чака още работа по творба, която смятах за завършена. Най-важното за мен винаги е било да развия потенциала на текстовете си до край в рамките на капацитета ми, а не публикуването само по себе си. В случая обаче ситуацията беше различна. Текстът беше получил публичност още преди появата си като книга, благодарение на проекта ни, и във въздуха витаеше очакване. Какво се случва оттук нататък? Какво става с книгата? Това породи и първоначалната ми вътрешна съпротива. Тя продължи… един миг. В следващия вече знаех, че това е рядък шанс. Шанс да получа обективна, критична и градивна обратна връзка за написаното от мен от ерудиран професионалист.

Видях се с Митко Новков и обсъдихме всичко, което  можеше да бъде коригирано или развито в текста. Срещата ни беше много позитивна и вдъхновяваща за мен. Разговорът ни ми помогна да видя нови перспективи по отношение на сюжета и героите, пропуснати до момента. Ще издам една-две от тях. Например, според него героят ми звучеше твърде наивно за 12-годишно момче. Също така решихме, че нещо, което би направило творбата ми по-многопластова, би било включването на “гласовете” на другите герои – тяхното преживяване на и гледни точки към случващото се.

И тази седмица се захванах отново за работа. Процесът е вълнуващ… Ще ви държа в течение.

 

Завръщането на перото: бележки от седмицата в Бургас

August 8, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

ПетъкПристигаме в Бургас и веднага отиваме при Хиндо да гледаме трейлъра. Да видя местата от романа си в кадри на фона на избраната от мен музика е силно вълнуващо. Естетиката на Хиндо съвпада с представата ми. Само искаме да съкрати две минути, че е малко дълъг. И започваме да гледаме и коментираме кадър по кадър. По-късно вечерта пием коктейли и очите ни се затварят. Това ще се случва през всяка една от следващите вечери.

СъботаОтивам да видя утринното море и да се изкъпя. Водата е топла и да плувам в нея е радост. В 11 ч. е първото ни интервю с Канал 0. Правим го в Морската градина на фона на Алеята на книгата. По-късно даваме друго за БНР – Бургас – този път по телефона, докато вървим из парка. Следобед подготвяме материалите за следващия ден. Вечерта групата ни от София се е събрала в пълен състав в един от баровете на плажа. Тръгваме си с нежелания към полунощ. Чака ни ранно ставане.

НеделяВъпреки всички усилия, закъсняваме. Зори тръгва по-рано с такси, докато аз разхождам кучетата. Намирам я на пейка под „Флората” с част от спътниците ни. От Йога учителката от „Хридая” няма и следа. Оказва се, че са малко по-надолу, встрани от фитнес уредите. Люба ни е дала, като ориентир „фитнеса”. „Това пък никога не би ми хрумнало да го взема за фитнес!”, коментира Зори. Групата е от около 20 души и са започнални без нас. Присединяваме се тихомълком. Йогата продължава час и половина. Накрая Зори, малко сконфузено, казва няколко думи за книгата и за проекта. Днес няма да четем. Тръгваме към лугата и калта пеша по плажа. С нас идва и едно от момичетата, които са участвали в сесията. От Бургас е, но това се оказва инициацията й в лугата и калта. Навръщане, както вървим кални по плажа, един мъж ни спира и казва: „Нищо не сте направили. Това е пясък, не кал. Най-добре се измийте и елате да ви покажа къде е истинската кал”. Може би утре.Следобед със Зори продължаваме с подготовката за следващия ден и по-късно аз давам интервю за вестник „Черноморски фар”. Вечерта сме на плажа край огън и с китари. Едно момиче пее вълшебно. Притихнали гледаме морето. Как ще ставаме след няколко часа?

ПонеделникСтаването е болезнено, но този път даже леко сме подранили. Идва дъщерята на Люба, Мария. Днес сме малко над десет. Местим се на съседна, по-сенчеста полянка. Зори говори малко за книгата и проекта, и чете първия от откъсите, които сме избрали – всичките са свързани с преживяванията на героя ми в Йогата и медитацията. Хората изглеждат малко недоверчиви. Започваме с Йогата и постепенно усещам прилив на енергия. Към лугата и калта с нас се запътва друга участничка в сесията. Днес обаче отиваме с колата до бариерата и оттам вървим по брега. Това значително съкращава времето и усилията ни. И май намираме „добрата” кал – гъста и мазна. Следобед успявам да дремна малко насред всички задачи. Виждаме се и с един от партньорите ни. Вечерта сме на питие в центъра.

ВторникНа Йогата виждаме хора, които идват за трети ден. Групата пак е от десетина души. Зори чете. Хората се заслушват. После се разтягме и релаксираме. Следват луга и кал. Вече ни е ясно, че идеята да съчетаем проекта с почивка е била проява на силен наивизъм. Отхвърляме задачите уморено. Аз съм с внезапна хрема, силно отпаднала и замаяна. „Здравословната програма на баба” не ми се отразява добре. Или е това, че Мартин все пак почива след нея, а аз някак все не успявам? Зори отива на среша в „Хеликон” за уточняване на четенето в събота. По-късно се събираме в околността на Свободния университет на питие и се прибраме рано. В леглото съм преди полунощ. Нечувано!

СрядаНаспала съм се  и умората в главата ми е изчезнала. Въпреки това мисля да не ходя на Йогата. Все още не ми е добре. Но в последния момент решавам, че малко разтягане в ранния час ще ми се отрази по-добре от залежаването и тръгвам със Зори. „Къде е бащата?”, пита един от участниците, след като Зори е прочела текста. „Ще видите в книгата”, отговаря с усмивка тя. Спирам след Сурия Намаскар (слънчевия поздрав) и отивам на плажа да се напека. Днес няма да ходим до лугата и калта. Виждаме се на питие с друг наш партньор. Следобед се чувствам значително по-добре и групичката ни заминава за Слънчев бряг, Влас и Несебър. Навръщане спя в колата и едвам се замъквам до леглото.

ЧетвъртъкМного по-добре съм и участвам в цялата сесия по Йога. Групата, която идва е константна, но всеки ден се включват по един-двама нови души. Днес с нас е Гергана Иванова, търговски представител на Sea Stars, козметичните продукти, произведени от лугата от Института по обща и неорганична химия към БАН. Тя накратко представя продуктите и обявява наградите в томболата, която сме организирали за всички участници в събитията ни. Явно е, че повече няма да ходим на лугата и калта. Нужен ни е друг режим за тях, който в момента няма как да си организираме.

ПетъкПоследна сесия по Йога. Зори чете поредния откъс от текста ми. Накрая хората ръкопляскат. От „Йога център Хридая” са решили да съхранят току що създалата се традиция и да продължат да организират безплатна сесия на открито един път седмично през уикенда. Един от първите плодове на проекта ни! Следобед кипи подготовка за съботното четене.

СъботаНе ми е нужна официална програма, за да съм на плажа в ранни зори, макар и без Зори. Плувам, правя Йога и се отпускам на хавлията с книга в ръка. Това прилича на почивка! В 17 ч. тръгваме към „Хеликон” с две от децата, които ще четат. Там се срещаме с третото и с Даниела Пехливанян от Център за психологическо консултиране „Де Анима”, които дават една от наградите в конкурса ни.Вторият етаж се пълни с хора и даже получавам цветя. Чувствам се почти като на премиера. Анна Стоянова, управител на „Хеликон” казва няколко думи за „Четящият човек” и инициативата ни, и щафетата поема Зори. Децата четат, седнали на маса, и се справят чудесно. Едно от тях държи в ръцете си перото от пеликан.Виждам как лицата на част от присъстващите се изопват, докато слушат случката около „Аз съм българче”. Май трябваше да изберем друга, по-малко щекотлива, история…Даниела ангажира децата и възрастните с това да довършват други епизоди от книгата ми, от които чуват само първите изречения.Получава се приятно, въпреки че повечето присъстващи деца се притесняват. Налага си да им помагат порастналите деца. След събитието сме на барче. После на още едно. Беше хубава седмица. Само дето свърши. И защо ли сме не по-малко уморени от началото?

Неделя

Натоварваме багажа си и потегляме към София. Заровила съм се в старите си дневници, които свалих от кашон, поставен на висок рафт, стъпила на какво ли не и с риск за живота си. Чета първия, който съм писала от 11 до 13 г. Почти като героя ми. Странно е да се срещна с детето-аз. И да се позная в него.

Вечерта минавам през джаз концерта на Арт сцената, гледам отново, но този път на открито, прекрасния филм „Кой е този град?” на Мария Аверина, която беше с нас в Бургас и завършвам танцувайки танго на милонга под небето. Както разбирам по-късно, Зори поне е спала дълго и възстановително.

„Перо от пеликан” стана успешен предговор към „Четящият човек”

August 7, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Деца и възрастни дотворяваха романа на Ирина Папанчева

 

Публично четене от деца на романа „Перо от пеликан” на Ирина Папанчева напълни залата на втория етаж на книжарница „Хеликон” в Бургас в събота вечер. Инициативата беше една от първите прояви на фестивала „Четящият човек”, организиран от книжарници „Хеликон” в Бургас още преди официалното му откриване на 6 август.

Децата прочетоха за първи път една цяла случка от романа, след което заедно с възрастните и с помощта на Даниела Пехливанян от Център за психологическо консултиране „Де Анима” дотворяваха няколко други истории от книгата, чието начало им бе предоставено от автора.“Първата ми среща с Ирина беше в един много дъждовен ноемврийски ден. Щастлива съм, че тя е тук отново, щастлива съм, че и вие сте тук. Това събитие предшества нашия фестивал “Четящият човек”. Организираме го по повод 20-годишнината от създаването на “Хеликон” и винаги сме били радостни, когато до нас има хора като Ирина и Зорница с интересни проекти. Четенето е самотно занимание – всеки, който чете знае това, но ето тук са се събрали двама души, които са решили да направят нещо различно и това води до съвсем друго измерение. Успех!”, каза Анна Стоянова, управител на книжарница „Хеликон”.В края беше изтеглена и томбола за всички участници в седмицата от събития в рамките на проекта „Перо от пеликан”, който предостави възможност на бургаската общественост активно да съпреживее книгата. Три награди – продуктите Sea Stars, произведени от бургаската луга, бяха връчени от Гергана Иванова, представител на производителя им – Институтът по обща и неорганична химия към Българската академия на науките (ИОНХ-БАН).

“Перо от пеликан” се връща в Бургас

July 26, 2012 by Перо от пеликан | 1 Comment

ПРОГРАМА, 29 юли – 4 август 2012 г.

 

Неделя, 29 юли 2012 г.

7:15 – 8:30 ч. Йога с център „Хридая”

Морска градина, в района на Флора-Бургас, до фитнеса, крайната спирка на детското влакче

Какво да носите? Удобни дрехи, постелка, усмивка и настроение.

Каво ще Ви дадем? Комфорт за духа и тялото, релакс и прекрасно начало на деня.

7:15 – 7:25 ч. Представяне на продукти  Black Sea Stars и Solilug, БАН

8:45 – 11:00 ч. „По стъпките на Мартин” – Посещение на лугата и калта с процедури

Какво да носите? Стар бански, още малко свободно време и усмивки.

Какво ще Ви дадем? Истории за лугата, солени и кални преживявания.

И така, всеки ден J:

 

Понеделник, 30 юли, 2012 г.

7:15 – 8:30 ч. Йога с център „Хридая”

Морска градина, в района на Флора-Бургас

8:30 – 11:00 ч. Посещение на лугата и калта с процедури

 

Вторник, 31 юли 2012 г.

7:15 – 8:30 ч. Йога с център „Хридая”

Морска градина, в района на Флора-Бургас

8:30 – 11:00 ч. Посещение на лугата и калта с процедури

 

Сряда, 1 август 2012 г.

7:15 – 8:30 ч. Йога с център „Хридая”

Морска градина, в района на Флора-Бургас

8:30 – 11:00 ч. Посещение на лугата и калта с процедури

 

Четвъртък, 2 август 2012 г.

7:15 – 8:30 ч. Йога с център „Хридая”

Морска градина, в района на Флора-Бургас

8:45 – 11:00 ч. Посещение на лугата и калта с процедури

 

Петък, 3 август 2012 г.

7:15 – 8:45 ч. Йога с център „Хридая”

Морска градина, в района на Флора-Бургас

8:45 – 11:00 ч. Посещение на лугата и калта с процедури


Събота, 4 август 2012 г.

18:00 ч. – 19:30 ч. С „Перо от пеликан” към „Четящият човек”: интерактивно представяне на романа с четене на текстове от деца, игри и теглене на томболата.

Книжарница „Хеликон”, пл. „Тройката” №4

Какво да носите? Малко фантазия, свободно време, компютър, ноутбук, е-четец, телефон, смартфон…

Какво ще ви дадем? Забавление, игри, една награда и първата цяла непубликувана глава от романа „Перо от пеликан”

 

ИОНХ-БАН застана зад “Перо от пеликан”

July 25, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Институтът по обща и неорганична химия към Българската академия на науките (ИОНХ-БАН) стана партньор на “Перо от пеликан”.

Институтът ще предостави  комплект козметика, произведена от бургаската луга под марката Black Sea Stars за един от участниците в събитията ни в Бургас, който ще бъде изтеглен в томбола.

“Подкрепяме проекта “Перо от пеликан”, защото това е наша отколешна мечта – да популяризираме различните лица на Бургас, да покажем богатството и многообразието му в съчетанието на море, култура, дух и уникални природни дадености и фауна. Това усещане за града е предадено със средствата на литературата в романа “Перо от пеликан” и допълнително разкрито и с други средства в проекта към него”, каза доцент д-р Стефка Тепавичарова, ръководител на Лаборатория „Солеви системи и природни ресурси” към ИОНХ-БАН.  

Институтът по обща и неорганична химия е един от основните и най-стари химически звена към БАН. В неговата дейност се включват фундаментални и приложни изследвания, консултантска дейност, експертни изследвания, индустриално приложение и обучение на специалисти по неорганична и аналитична химия и неорганично материалознание.

Екипът на “Перо от пеликан” благодари на Института за подкрепата!

  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube