“Зов на пеликан” от Християн Трифонов, 12 години, гр. Варна

| 9 Comments

Зов на пеликан

Перцето, леко като снежинка се завъртя пред погледа ми и незнайно как кацна върху носа ми – леко пухче, галещо ме като пролетен  слънчев лъч. Духнах с устни към него, за да го прогоня нежно, но не то не искаше да си отиде. Тогава внимателно го взех в ръката си – перо от Пеликан!  Вгледах се в нежната му  бляскавост и забелязах малко сиво-черно петънце. Не му отиваше и поисках да го махна, но то беше много упорито! Пуснах струя вода в банята и се опитах да го измия, но петното си стоеше все така като някаква черна дупка в копринено небе. Изтърсих го и капчиците вода се рапиляха по ваната. Една, обаче, остана да виси от измокреното перце. Упорита капчица,която много приличаше на сълза. Вгледах се и от тази сълза незнайно как в погледа ми се изля изведнъж невероятна картина!

В началото си помислих, че е пустиня, но скоро открих, че е просторен бряг, който се къпе в огледалната повърхност на океана. Докато се взирах в тази картина, водата започна, отначало леко, след това все по-силно и по-силно да се раздвижва, докато накрая се появиха големи вълни, които яростно се хвърляха върху брега. Всяка от тях  носеше в обятията си големи бели и сиви петна, които изхвърляше върху пясъка. Вгледах се и дъхът ми спря – океанът изхвърляше стотици мъртви делфини и пеликани. Един след друг труповете намираха своето място върху ивицата земя, докато накрая не остана дори  малко свободно късче от нея и тя заприлича на една огромна човешка вина! Толкова огромна, че не знаех как въобще земята можеше да я побере!

Капчицата от  перцето пред мен се премести в окото ми и картината изведнъж изчезна. Погалих перото и видях, че тъмното петно по него си беше още там, но аз вече не исках да го изтрия.

Седнах до бюрото си, взех лист, потопих перото от Пеликан в туша си и написах тази история. Тя не е вълшебна, не предизвиква усмивки и добро настроение, но  е родена от една мечта за доброта, обич и отговорност. И ако докато я четете една малка капчица се появи и във вашите очи, знайте, че това е зовът на Пеликана!

Християн Димитров Трифонов

години: 12

град: Варна

Tags: , , ,

9 Comments

  1. Моята сълза се появи-благодаря ти!

  2. Браво,Хриси! Не за първи път ме трогваш с твоите произведения.Благодаря ти, желая ти още много нови успехи и догодина – отново Лауреат!

  3. Браво,Природозащитнико!Все така продължавай!

  4. И аз прочетох есето ти-хареса ми! Дори си спомних колко много изживяваше събитието.Радвам се,че си намерил отдушник на чувствата ти.

  5. Дали е случайно съвпадението на името на коментиращия в следната публикация и автора тук ?
    http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=15231&sid=7

    • Здравейте Гост,
      ако търсите отговор на този въпрос, то би следвало да го отправите към администраторите на kulturni-novini.info, а не към нас :-) . Четейки коментарите на децата и техните близки и виждайки лъчезарността и откровенността, която струи от тях, неподправения тинейджърски изказ и подкрепата, която участници дават на други участници (от различни градове и училища), мисля, че по-скоро е съвпадение :-) .

  6. Християне, нали не бяха хубави наградите и затова нямаше да участваш?… Нали чакаше да бъдат “поне книги”, защото вече си бил на 4-ри почивки? А и си от морето \от Варна\?… Интересно, какво прави името ти тук, тогава???

  7. Браво, Хриси! Чудесно е!

  8. Момче, не ти ли стигат 40 дипломи, или тази година искаш да ги направиш 50?

Leave a Reply

Required fields are marked *.

*


  • Facebook
  • NetworkedBlogs
  • Twitter
  • YouTube